No one can tear us apart

27.

Кацнаха на летището в Аликанте и слязоха от самолета. Малката им дъщеричка точно беше заспала. Ема я взе на ръце, след като спечели спора им кой да я гушне.

Лаура, бившата му, вече ги чакаше. Все още Ема не знаеше за това. Тя се беше нагласила точно по начина, по който го правеше преди за Нейтън. Не беше забравила какво харесва. Искаше си го обратно.

Лаура се беше усмихнала сякаш живота ѝ зависеше от това. Но се намръщи когато видя Ема и Изабела.

- Здравей, Лаура. - поздрави я Нейтън.

- Аз съм бившата - Лаура. - натърти тя и се усмихна надменно към Ема. Нейтън я погледна лошо, а тя се сви.

- А аз съм настоящата! - отвърна ѝ с насмешка Ема.

- Пожелавам ти да си и единствената. - заяде се Лаура. Опитваше се да маркира територия, която не беше вече нейна.

- Нейтън, защо тая змия е тук? - пита Ема, леко ядосана.

- Брокер е на недвижими имоти. Най-добрата тук. Затова я накарах да ни намери някое местенце бързо. - обясни той, а Лаура се усмихна самодоволно. - След теб. - побутна я.

Щяха да отидат до там в колата на Лаура, защото Нейтън още не беше взел никаква.

- Няма ли да покараш? Доколкото помня мразиш да се возиш. - попита тя, хвърляйки  ключовете на Нейтън. Той извъртя очи. - Ще откажеш Panamera? Ти ми я купи. - вдигна едната си вежда тя, за да засили учудата си. Нейтън се усмихна леко и тръгна към шофьорското място. Емилия си чувстваше отвратително. Смяташе, че Лаура я засенчва в абсолютно всички аспекти. Освен това колата, която Нейтън беше подарил на нея, вече не беше толкова специална за нея, защото разбра, че явно той го прави с всички. - Това е моето момче! - извика, плесна с ръце и се качи на седалката до него. Нейтън не харесваше начина, по който тя се държеше, но знаеше, че трябва да я издържи докато не намерят къща.

Той запали двигателя и се усмихна на звука от ръмженето му. Лаура го познаваше повече от добре и това го побъркваше.

Той постави ръце на волана и натисна съединителя, осъзнавайки, че не знае накъде да кара.

- Накъде?

- Къщата ти е в Сан Габриел. На крайбрежната улица. - каза и си усмихна, а той тръгна натам. Това беше същия квартал, в който живееше тя, когато се запознаха. Беше организирала така нещата, че в края пак да е неин, но беше забравила да сложи в уравнението Емилия и Изабела.