29.

1.9K 89 42
                                    

В самолета:

С Нейтън се настаниха в креслата, а самолета се изкачваше все още нагоре.

- Емс, омъжи се за мен. - каза той, гледайки в тавана, сякаш я е питал 'Колко е часа?'.

'Какво?!' Беше първата ѝ мисъл, но се оказа, че я е казала на глас.

- Каквото чу. - отвърна той. - За три години не събрах смелост да те питам. Все имах оправдания. Но като се замислиш, живота е прекалено кратък за оправдания! А и аз те обичам. Наистина. И ужасно много искам да те направя моя и по документи! - той стана, приклекна пред своята богиня и извади кутийка с пръстен с камък. Ако рядък розов диамант можеше да се нарече камък. Тя се изправи, а той я хвана за ръката. - Обичам те, такава каквато си, защото ти си перфектна. Най-перфектната! И единственото нещо, което искам да променя в теб, е фамилното ти име. Така че, Емилия Андерсън, ще ми направиш ли честта да станеш Емилия Гарсия?

Тя седеше с отворена уста и зяпаше във възторг. Искаше да каже 'да', но не можеше и звук да издаде, затова просто кимна. Усети как сълзи на щастие напираха в очите ѝ и те бяха добре дошли.

Нейтън ѝ сложи пръстена и се усмихна широко.

- Ти току-що ме направи най-щастливия мъж на земята!

18 часа по-късно, в къщата на Андерсън:

С Нейтън стояха пред входната врата и я гледаха. Не знаеха какво ще кажат на Анна и Лиса.  Не знаеха как да обяснят огромната лъжа, която им беше спасила кожите преди 3 години, но беше направила трайни рани.

- Така и така сме дошли...да се свършва вече с това. - каза Нейтън, пое дъх и звънна на звънеца. Анна отвори. Очите ѝ бяха подпухнали. Личеше си, че беше ревала. Много. Нейтън си бръкна в джобовете и се загледа в земята.

Анна ги ошамари, и двамата, и после ги стисна в прегръдката си. Не знаеше какво друго да направи. Усещането, че ги е загубила завинаги се беше изпарило в мига, в който видя, че са живи и здрави и стояха пред нея.

- Лично ще ви убия ако го направите пак! - закани се тя.

- Трябваше да го направим, Анна. Нямаше друг вариант. - оправда се Нейтън.

- Знам, миличък, просто ме информирайте следващия път. - отдръпнаха се от предгръдката. - Кои са тези ангелчета? - попита тя, ухилена до уши.

No one can tear us apartOpowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz