I Hate You// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

⁴4⁴

Г.Т. на Йешим

Чуваха се много мъжки гласове отвътре.
-Дали трябва да влезем?-попита Криси.
-Абе ние да влизаме пък ако се наложи ще излезем.-отговорих й тя кимна. Почуках на вратата и я отворих. Направихме една крачка напред и видях...господин ,,мога да те купя и продам" и приятелят му.
-Влезте!-каза татко. Ние с Криси се спогледнахме и пристъпихме напред. Оставихме кашоните настрани и се усмихнахме на непознатият мъж.
-Момичета, това е господин Джеон.-представи татко мъжът, който седеше пред нас.-Това са дъщерите ми-Кристина *посочва Криси* и малката ми дъщеря Йешим *посочва ме*-обясни баща ни. Ние се поклонихме и господин Джеон започна да представя двамата младежа.
-Това е малкият ми син-Джънгкук.-представи високото момче.-А това е Юнги.-каза за господин ,,Мога да те купя и продам".
-Не ми е приятно!-,,поздрави" Юнги.
-Спокойно и ти на мен не си ми приятен!-обърнах се към него като го изгледах лошо. Браво на мен. Още с първият човек с когото се запознах се скарах.
-Юнги, не се дръж лошо с дамите!-каза господин Джеон и моите нерви се покачиха. Как може да ни нарече ,,ДАМИ"?! Аз да не съм на 40?! Но от любезност си замълчах. Криси също не беше доволна от това, което чу, но не каза нищо.
-Моля седнете!-каза баща ми и ние с Криси се настанихме на дивана в стаята. Двамата господина се настаниха на креслата отпред и така господин Джеон остана прав.
-Ако желаете може да седнете до мен или на мястото ми.-предложих аз, но той отказа.
-Джънгкук, може ли да станеш и да седнеш до госпожицата?-попита големият Джеон малкия. Джънгкук извъртя очи и седна до мен. Господин Юнги седеше на мястото си и продължаваше да гледа със студения си поглед. Изглеждаше ми надменен, лицемерен, егоист и самовлюбен. Не виждах капка добро в него. До колкото Джънгкук? За него не знам. Изглежда ми по-същия начин, но всякаш идея по-добре.

Родителите ни започнаха да си говорят, а ние малките да слушаме. Никой от нас четиримата не обелваше дума. Седяхме в пълна тишина. Исках да заговоря Джънгкук, но не знаех как. Как мразя живота си! Обърнах се към Криси и започнах да й шепна.
-Искам да заговоря Джънгкук , но не знам как.-казах аз.
-И аз също. Защо не го питаме на колко е примерно или пък къде учи?-попита Криси и аз повдигнах рамене. Облегнах се назад и скръстих ръцете си пред гърдите си. Въздъхнах и баща ми забеляза това.
-Ние не ви казахме защо сме ви събрали тук.-продума баща ми.
-Да, така е. Да им кажем ли, Джунхо?-попита господин Джеон и татко кимна.
-Това щяхме да ви го кажем вчера, но Йешим и Криси не можаха да присъстват.-започна баща ми.-Та причината поради, която сме ви събрала е, че както може би сте разбрали ние сме много добри приятели и искаме нашето приятелство да разрастне в нещо повече. Затова решихме, че ще ви дадем по 25% от една компания за електротехника.
-Тоест ще бъдете шефове на вашият си живот.-допълни господин Джеон.-Вече сте големи. Трябва да поемете някаква отговорност.-след това чутото се стъписах. Как тези двамата ще са ни партньори?! Няма да е тая.
- Не!-казахме в един глас с Криси. Родителите ни ни погледнаха учудено. Не разбраха какво се случва.
-И ние не сме ви фенове.-каза безразлично Джънгкук. Юнги ни хвърли злобен поглед и за момент щях да се изсъскам като котка.
-Имаме и още нещо за казване.-каза татко.
-За да може връзката между вас да е по-силна ние с Джунхо решихме Йешим и Джънгкук, Криси и Юнги да ви оженим.-обясни господин Джеон и тук чашата преля.
- Не!-противопоставихме се всички.
-Няма да се женя за някого когото не познавам!-казаха Криси и Джънгкук в един глас.
-Значи така съм ти набрала!-обърнах се към татко.-Не стига, че ме опетни по-рано. Заради теб убих човек, ами сега и да се омъжа?! Няма да стане!-развиках се аз. Юнги се засмя след всичкото, което казах. Явно за него беше смешно да не съм убивала хора досега.
-Всякаш ще си намерите мъж.-извъртя очи татко.
-А замисляш ли се защо нямаме приятели, а?!-попита Криси.
-Защо да се замисля?! За него са по-важни парите и славата пък с другото каквото ще да става. Един път ако се беше загрижил за нас, щеше да се опиташ да промениш обстоятелствата, в които живеем! Заради теб...няма да продължа. На теб ако малко поне ти пукаше щеше отдавна да си се сетил.-станах от мястото си и излезнах. След мен дойде и Криси. Влезнах в тоалетните и се заключих в едната. Плъзнах се надолу по стената. След като се преземих, свих се на кълбо и отново заплаках. Мразех живота си от дъното на душата ми. Как бих дала всичко само и само да имам нормален живот. Как бих се зарадвала да има някой до мен, който държи ръката ми до края. Но ето, че съдбата не мисли така. С какво може да сме заслужили всичко това с Криси?

Дълго седях в тоалетната като откачалка. След време обаче излезнах. Щях всъщност да приема да работя с тях, но само това. Нямах намерение да се женя за непознат. Звъннах на Криси и тя ми вдигна. Каза, че е в кабинета на татко. Запътих се натам и след минути бях пред вратата. Замислих се дали наистина го исках, но накрая му теглиш майните и почуках на вратата. След като се чу ,,влез" от отсрещната страна натиснах дръжката и плахо я отворих. Престъпих напред и застанах пред бюрото на татко.
-Приемам!-казах аз и Криси се задави.
-Какво приемаш?-попита неразбиращо татко.
-Ще работя с тях, но само това.-отговорих му. Господин ,,Мога да те купя и продам" погледна недоволно, но не му обърнах внимание.
-Йешим, сигурна ли си?-попита Криси.
-Абсолютно!-отговорих уверено.
-Ами аз ако не искам да сме партньори?-попита Джънгкук и господин Джеон го изгледа лошо.
-Криси, ти съгласна ли си?-попитах аз и тя за миг не отговори.
-Щом ти си съгласна и аз съм.-каза тя и аз се усмихнах.
-Значи всичко е точно.-казах аз, а Джънгкук и Юнги не бяха щастливи от този факт.
-Има още една подробност.-започна господин Джеон.