I Hate You// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

¹⁹19¹⁹

Г.Т. на Йешим

Отчупих си малко парче с вилицата и го насочих към устата си и изведнъж Юнги отхапа.
Ядосано оставих вилицата на масата, станах от мястото си и продумах.
-Ето, заповядай, седни!-казах аз и тръгнах да се качвам нагоре по стълбите.
След минута бях пред стаята си. Юнги ме достигна и тъкмо когато щеше да каже нещо, аз тръшнах вратата.
-Идиот!-изругах аз.
-Като малко дете си! Сърдиш се за глупости!- каза от отсрещната страна на вратата.
-А ти не знаеш какво е лично пространство.-отговорих ядосано.
- Ти не си като малко дете, като бебе си!-рече той.
- Сега пък станах бебе. Искам само да ти кажа, че наистина не знаеш какво е лично пространство. Как ще ядеш от моята вилица?-попитах аз.-Ако ме е гнус от теб.
- Не, не. С теб не може да мине ден, в който няма да се кара човек. От къде намираш тази енергия да се караш с хората, дори когато си болна?-попита ме господин ,,Мога да те купя и продам".
-Когато човек живее с човек като теб, щеш, не щеш трябва да имаш енергия.-отговорих му.
- Сега аз излезнах проблема?!-рече той.
- Ти си проблема от самото начало!-казах аз. След това не чух нищо повече. Явно си беше тръгнал.

Започнах да обикалям из стаята си, но ми беше прекалено скучно. Изведнъж се сетих за стаята с пианото. Излезнах от своята и влезнах в бялото помещение. Седнах на стола и започнах да натискам клавишите. Не, че можех да свиря, но свирех някоя измислена на момента мелодия, която звучеше добре. И късмета на начинаещия изведнъж се изпари и натиснах един клавиш, с който развалих всичко. Спрях всякакви действия и чух пляскане зад себе си. Обърнах се назад и видях Криси, Джънгкук и Юнги да седят пред вратата.
- Не знаех, че можеш да свириш на пиано.-призна Джънгкук.
- Аз не мога да свиря, просто се получи мелодия.-казах аз.
- Юнги може да свири... Юнги, ще ни посвириш ли?-попита Джънгкук и Юнги прие. Аз станах от стола и господин ,,Мога да те купя и продам" седна на мястото ми. Започна да свири нещо, което звучеше много хубаво. Прекалено хубаво. Дългите му, тънки пръсти се движеха бързо по белите клавиши на пианото и всякаш оставяха прекрасна мелодия като диря след себе си.

Юнги беше изцяло отдаден на момента. Със затворени очи правеше това, което караше тримата ни да останем захлас. След няколко минути песента свърши. Господин ,,Мога да те купя и продам" стана от стола и излезе от стаята без да каже нищо. Криси и Джънгкук останаха объркани, докато аз знаех, че се правеше на интересен и на недостъпен в момента, обаче не му се получаваше. Отново отидох в стаята си. Седнах на леглото и видях, че часът беше 20:45. Докато се оправя, докато легна, докато заспя щеше да стане поне 23:00ч. Станах от леглото и влезнах в банята. Сложих паста за зъби на четката ми и започнах да минавам навсякъде по зъбите ми. След 10 минути бях готова. Сложих си пижамата, която се състоеше от къси панталони дълги малко под дупето ми и бяла тениска дълга до пъпа. Легнах е леглото си, завих се и затворих очи, в опит да заспя, но ми се допи вода. Излезнах от стаята си и отидох в кухнята. Напълних чаша с вода и започнах да пия, когато чух стъпки зад себе си. Оставих чашата на плота и се обърнах назад. Видях Юнги да чака да се отдръпна, за да пие той вода. Направих крачка наляво и тръгнах към стълбите. Качих се в стаята си и си легнах.