I Hate You// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

⁵5⁵

Г.Т. на Йешим

-Има още една подробност.-започна господин Джеон.-Трябва да живеете заедно.
-Аз с тази?! Как си го представяш това?!-попита Юнги баща си, посочвайки ме.
-Не искам да живея с непознати.-каза Криси.
-Колкото и да не ми се иска, съгласен съм с нея.-рече Джънгкук.
-Искате да се убием ли в тази къща?!-попитах учудено. Господин Джеон и татко се спогледаха.
-Не виждам какъв е проблема?-отговори Джунхо.
-Проблемът е той/тя!-казахме с Юнги в един глас и след това си хвърлихме по злобен поглед.
-Вярно е, че не се познавате и това е още по-добре. Ако живеете заедно ще се опознаете много по-добре и по-бързо.-обясни господин Джеон. Как си въобразяваха да живея с такъв човек като него. Та той егоист, лицемерен, надменен, самовлюбен! Как ще го търпя?!
-Дайте си шанс. Може и да се разберете.-каза татко.
-Чудя се как го виждате това?-попита Криси и родителите ни се спогледаха. Бях съгласна да си партнирам с тях, но само това. Защо ми е да живея с тях?! Баща ни стана от мястото си и ни направи знак да го последваме. С Криси въздъхнахме и тръгнахме след него. Излезнахме от кабинета и се спряхме посредата на коридора.
-Това е шанс да си имате приятели.-започна татко.-Всеки път ми натяквате, че си нямате приятели заради мен. Ето ви възможност.
-Възможност, а? А ти колко ще спечелиш от това? В случая се опитваш да ни вкараш в една къща, за да можем да се влюбим един в друг, после да се омъжим и ти да си доволен от този факт. Все пак тогава ще ти е по-лесно да правиш бизнес с господин Джеон.-казах аз и той ме погледна лошо.
-Не можеш да отречеш, нали?-попита Криси. Джунхо не ни отговори. Просто си замълча.-Ти наистина не мислиш за нас. Питам се защо изобщо сте ни създали, щом няма да ни обичате? Ние не сме малки да ни залъжите! Няма да живеем с тях и точка!-татко просто въздъхна. Нямаше смисъл да говори повече, нямаше да може да ни убеди. Тъжен влезна отново в кабинета. Ние също влезнахме, за да се сбогуваме с Джеон и да се приберем.

Господин Джеон усмихнат чакаше да кажем да кажем, че сме съгласили. Баща ни седна на стола си и продума.
-Не са съгласни.-рече тъжно.
-Защо?-обърна се към нас големият Джеон.
-Защото не искаме. Казахме, че ще работим заедно, не че ще живеем с тях.-отговори Криси.-А и се държат отвратително. Не желаем да водим съвместен живот с тях.
-Обещаха, че ще се държат добре.-каза господин Джеон, гледайки ги лошо.
-Ние дори да сме обещали, тях ги е страх да живеят с нас. Спокойно, ние не ядем хора.-каза подигравателно Юнги.
-Не се взимай за важен.-отговорих му аз и той ми се засмя.
-Ако не бях щяхте да приемете.-каза той като се изправи и застана пред мен.
-Предизвикваш ли ни?-попитах аз и той се засмя.
-Да!-отговори ми.-И знам, че няма да се съгласите, защото сте страхливи.
-Добре, ще живеем заедно.-каза Криси и татко я погледна учудено.
-Сигурни ли сте?-попита господин Джеон.
-Абсолютно!-казахме с Криси в един глас. Татко и господин Джеон бяха усмихнати до уши, докато Юнги и Джънгкук гледаха доволни.
-Значи веднага може да се преместите.-каза татко, а аз погледнах учудено.
-Къде да се местим?-попита Джънгкук.
-Как къде?! В къщата ви.-отговори големият Джеон на малкия. Ние с Криси се спогледахме учудено.
-Ама къщата е купена?-попита Криси.
-Да!-отговори татко.
-Поне това да бяхте ни оставили да решим.-казах отегчено.
-Ооо, госпожица ,,Никога не съм доволна" е разочарована.-рече подигравателно Юнги.
-Ти господин ,,Мога да те купя и продам" да не ти знае много устата!- казах ядосано. Знам, че нарочно го прави. Отвратителен е! Само как те ненавиждам...
-Хайде не се карайте още от сега.-каза татко.
-Та ние още от самото начало се заяждаме!- обясни Джънгкук.
-Къде е тая къща?-попита господин ,,Мога да те купя и продам".
-Ще ви изпратим адреса на всичко. За вас остава само да си оправите багажа и да отидете на мястото.-каза татко и аз се съгласих.
-Вече свободни ли сме?-попита Криси и родителите ни кимнаха. Излезнахме от кабинета и започнахме да вървим по коридора. След минута бяхме пред асансьора. Натиснахме бутона и за наше щастие беше на нашия етаж. Влезнах вътре и натиснахме бутона за партера. Досадната музичка отново вървеше и това ми припомняше за случката от тази сутрин. Отново започнаха да ме напират сълзите, но се опитвах да ги задържа.

След 2 минути бяхме на партера и врата се отвори. Тъкмо когато щях да изляза Юнги ме бутна настрани и излезе.
-Щеше да ти стане нещо ако беше ме изчакал да изляза, нали?!-казах ядосано, а той дори не се обърна.
-Идиот!-каза Криси и излезнахме от асансьора. Качихме се в колата и шофьорът ни закара до нас. Качих се в стаята си и започнах да си оправям багажа.

~Skip time~

Погледнах към телефона си и часът беше 19:42. Вече бях напълно готова с багажа си, затова реших да отида до Криси за да видя дали има нужда от помощ. Влезнах в стаята й и видях да се прегръща със Саманта. Плачеше.
-Госпожице Йешим и вие ще ми липсвате.-каза тя и дойде да ме прегърне. Познавам Саманта от както се помня. Винаги е била мила с нас. Бих казала, че се държала повече като наша майка отколкото прислужница.
-И ти на мен Саманта.-казах аз. След дълго прегръщане се отделихме.
-Криси, готова ли си?-попитах аз и тя кимна. Взе си куфара и излезнахме от стаята й. Взех и моите неща от стаята ми и слезнахме на 1 етаж. Татко все още не беше дошъл, а пък майка ни хал хабер си нямахме къде е. Шофьорът ни помогна да качим нещатата си в багажника и се сбогувахме със Саманта. Това беше моментът, в който се чувствах свободна. Свободна да правя каквото си поискам, когато си поискам. От мен всякаш беше паднала тежест, предполагам и на Криси.

Колата потегли. Пътувахме някъде извън Сеул. Започнахме да се изкачваме по една от планините, заобикалящи столицата. Не след дълго шофьорът зави по един тесен път. След 10 минути се озовахме пред една огромна къща с още по голям двор. Къщата беше цялата бяла с големи прозорци. Къщата беше посредата на градината, която пък цялата беше зелена. Беше пълна с цветя и ниски дръвчета обсипани с плодове. Всякаш бях в райската градина. И всичко това беше заобиколено от висока бяла ограда. Парцелът беше буквално в гората. Отвсякъде се чуваше чуруликането на птичките и кълвенето на кълвачи.

С Криси излезнахме от колата и с бърза крачка влезнахме в двора. Не съжалявах, че приехме да живеем с Джеон в момента.
-Много е хубаво!-възкликна Криси. Беше се влюбила в обстановката.
-Прекрасно е!- казах аз. След като разгледахме градината решихме да влезем и в къщата. Тя беше обзаведена също много хубаво. Имаше големи стаи с големи прозорци. Беше точно в наш стил.

Започнах да се оглеждам и накрая попаднах в една тъмна стая. Всички щори бяха пуснати и вътре беше сумрак. Не предполагах, че може да бъде нечия стая, затова реших да вдигна щорите. Ниското слънце, което се промъкваше през дърветата влезна в стаята и освети наоколо. Обърнах се назад и видях мъжки дрехи на леглото. Веднага се сетих, че съм в стаята на Юнги и започнах да спускам отново щорите. Изведнъж се чу отваряне на врата...