I Hate You// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

¹⁰10¹⁰

Г.Т. на Юнги

-Ние отиваме на лунапарк.-каза Йешим.
-Вие ако желаете може да дойдете с нас, ако не, не.-допълни Криси и излезнаха.
-Да отидем ли с тях?-попита ме Джънгкук.
-Ооо, не ми се ходи. Климатикът, дивана, футбола...като сънчо са.-отговорих му аз с подконтекст, че не искам да ходим.
- Да, ти сега ще заспиш, аз после какво да правя сам?! Нека отидем!-рече Джънгкук и аз се съгласих. Станах лениво от дивана, взех си телефона и парите и излезнахме от вкъщи, но момичетата вече бяха тръгнали.
-Ето, няма ги. Да се прибираме.-казах аз и тръгнах да влизам вътре.
- Юнги, чакай! Звъня на шофьора.-каза Джънгкук и аз извъртях очи. Спрях се на място и зачаках да приключи разговора им.
-Шофьора каза, че до 5 минути ще е тук!-каза ми Джънгкук и аз кимнах. Започнахме да чакаме. И чакахме. Минаха сигурно повече от 10 минути. Изведнъж ванът пристигна. Шофьорът отвори вратата и видяхме как Йешим и Криси държаха в ръцете си телефоните си и пееха с пълно гърло някоя песен. Аз и Кукстър се спогледахме и се засмяхме. Качихме се във вана и момичетата спряха да пеят. По-скоро Криси. На Йешим всякаш не й пукаше дали сме с тях или не.
-Ооо, грабвай телефона и почвай да пееш с мен! Не мога да взема тия тонове.-скара се госпожица ,,Никога не съм доволна". Криси беше против отначало, но накрая се съгласи. И аз да бях щях да се съглася. Йешим е досадна. Докато не стане на нейното се тръшка като малко дете.

След около 40 минути спряхме. Шофьорът отвори вратата ни и ние излезнахме. Пред нас се откри гледка към атракциите в лунапарка. Очите на момичетата всякаш започнаха да светят. Йешим нетърпеливо скочи няколко пъти и тръгна напред, като задърпа Криси за ръката.
-Ще бъде дълга вечер.-изпуфтях аз и Джънгкук се засмя.
-Но пък и забавна... предполагам.-добави той и последвахме момичетата. Бяха застанали посредата на пътя и се оглеждаха наоколо. Говореха си нещо, но от силната музика не можех да ги чуя. Йешим посочваше с пръст различни атракции, а Криси и говореше нещо. Изведнъж се обърнаха към нас.
-Не можем да решим къде да се качим първо. На блъскащите се колички или да се качим на виенското колело?-попита Йешим и ние се спогледахме.
-Виенското колело?- каза плахо Джънгкук и момичетата кимнаха.
-Отиваме към виенското колело!-рече Криси, посочвайки с пръст атракцията, и тръгнаха към нея. Ние тръгнахме след тях. Застанахме на опашката и не след дълго дойде и нашият ред. Качихме се на една от кабинките. Йешим и Криси седнаха една до друга. Аз и Джънгкук седнахме срещу тях и колелото започна да се върти. Слънцето залязваше и златните лъчи ни огряваха. Йешим се беше обърнала към слънцето и се възхищаваше на момента, като беше лепнала огромна усмивка на лицето си. Зелените й очи игриво се движеха по хоризонта всякаш искаше да запамети всеки един детайл.