I Hate You// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

⁹9⁹

Г.Т. на Йешим

-Тогава нека отидем *име на ресторант*.-предложи Юнги.
-Защо да ходим където вие кажете?! Аз пък искам вкъщи да вечеряме.-противопоставих се аз.
-И какво ще вечеряме вкъщи, госпожице ,,Никога не съм доволна"?-попита той. Вярно е, че няма какво да вечеряме. Оффф как мразя да е прав!
-Може да си поръчаме.-предложи Криси.
- Аз не искам да правим това, което ти кажеш. Искам да си поръчаме за вкъщи!- каза ядосано Джънгкук и Криси го изгледа лошо.
-Добре, нарочно ли го правиш? Аз казах същото!-рече тя.
-Не го правя нарочно. Просто не желая да правим това, което искате вие.-каза Джънгкук и Криси извъртя очи.
- Аз съм съгласен с Джънгкук. Няма да правим това, което вие искате!-каза Юнги и моите нерви се покачиха. Предполагам и на Криси.
- За да не правим това, което кажем ние, предлагам да играем на камък, ножица и хартия.-предложих аз. Те се спогледаха и след това приеха. С Криси играехме заедно, за да видим коя от нас ще играе срещу ония там. И След като Криси спечели разбрахме, че Джънгкук ще играе. Двамата състезателя седнаха един срещу тях, а ние с Юнги до тях.
-Давай Криси, размажи го!-пришпорвах Криси.
-Джънгкук трябва да победиш. Не искам да си поръчваме храна за вкъщи!-казваше Юнги на по-малкия. След третата и решаваща игра Криси спечели.
-Йессс !-казахме в един глас и се прегърнахме. В този момент колата спря. Шофьорът отвори вратата на вана и ние със сестра ми излезнахме щастливи. Аз заприпках като кон и след минута бях пред входната врата. Отключих я и весело влезнах вътре. Момчетата бавно се влачеха отзад и видимо бяха недоволни от това, че Криси победи. Криси седна на дивана в хола и аз се тупнах след нея. След 5 минута момчетата се довлякоха и седнаха срещу нас.
-Може ли поне ние да решим какво да си поръчаме?-попита Джънгкук.
-Зависи какво ще поръчате.-отговори му Криси.
-КИМБАБ!-извика се Юнги, а аз извъртях очи.
- Не! Да ядем КИТАЙСКО!-казах аз и те ме погледнаха неодобрително.
-Айде пак на вашето. Какво ще ви стане ако си поръчаме Кимбаб?попита Джънгкук, а Криси го погледна лошо.
-Не харесваме Кимбаб!-отговори му тя, а ние всъщност никога не сме пробвали, поради тъпата причина, че майка ни искаше да ядем нещо европейско.
- Няма да си поръчаме китайско.-каза категорично Юнги.
-Напротив, ще си поръчаме!-отсякох го аз.
-Казах, че няма!
-Аз пък казах, че ще!-казах аз и той ми хвърли злобен поглед.
-Нека ние си поръчаме китайско, а вие Кимбаб.-предложи Криси и аз се обърнах към нея.
-Не е лоша идея.-казах аз и се отдръпнах.
-Аз все още не искам това, кое-
-Джънгкук млъкни.-каза тя и той млъкна.
-Добре. Ние си поръчваме Кимбаб, вие китайско или там каквото искате.-каза Юнги и аз кимнах. Криси отиде в единия ъгъл на стаята, за да поръча нашето, а Юнги в другия. Така с Джънгкук останахме само двамата на диваните.
- На колко години си?-попитах аз, за да избегна неудобния момент.
-Почти на 23 съм.-отговори ми.
-Ами ми той?-попитах аз, посочвайки господин ,,Мога да те купя и продам".
-Той е 6 месеца по-голям от мен, следователно е на 23.-отговори ми малкия Джеон, а аз се обърках. Как ще имат 6 месеца разлика?
-Може ли да те попитам още нещо?-попитах аз.
- Да, кажи.
-Как с него имате 6 месеца разлика?попитах аз.
-Ами всъщност ние не сме истински братя. Приятели сме от малки, но родителите на Юнги починаха и нашите го осиновиха. Знаем се от както се помним и след като нашите го осиновиха той стана освен мой най-добър приятел, но и мой брат.-отговори ми. Стана ми гадно за него. Загубил е родителите си...
-А ти на колко си?-попита Джънгкук.
- Аз? На 20 съм. Криси е на 21.-отговорих аз бързо. В този момент тя дойде и седна до мен.
-Какво за мен?-попита Криси.
-Джънгкук ме питаше на колко години сме.-отговорих й и тя се учуди.
-Той е попитал на колко сме? Аз не знаех, че може да пита такива неща.-каза тя и малкия Джеон я погледна лошо. В този момент Юнги дойде и седна до Джънгкук.
-Готово. След около 30 минути ще дойде храната. Докато чакаме не искам да ме притеснявате. Аз ще съм в стаята си.-предупреди ни Юнги и си тръгна.
-Аз отивам да игр-... Така де, отивам да в кабинета си.-каза Джънгкук и след това и той си тръгна. Останахме сами в хола с Криси.
-Та какво да правим ние?-попита тя.-Китайското ще дойде след 20 минути.
- Не знам.-отговорих й.-Обаче знам, че отивам да се преоблека.-казах и станах от дивана. Започнах да се изкачвам нагоре по стълбите и чух странни звуци. След като се заслушах осъзнах, че звуците са от видеоигри. Засмях се и се влезнах в стаята си. Отворих гардероба, взех си дрехи и се преоблякох.

Слезнах в хола, обаче нямаше никой. Все пак реших да остана и си пуснах телевизора. Започнах да сменям каналите и се загледах в един филм.

Изведнъж звънец звънна. Станах от мястото си и отворих вратата. Беше мъж в униформа.
-Добър вечер. Поръчката за две порции Кимбаб за вас ли са?-попита доставчикът и аз се обърнах към стълбите.
-ЮНГИ, ДЖЪНГКУК КИМБАБА ВИ ДОЙДЕ! ЕЛАТЕ ДА СИ ГО ПЛАТИТЕ!-развиках се аз и човекът се стресна. След минута Юнги слезна и аз ги оставих да се оправят. Седнах на мястото си и продължих да гледам филма. След малко Криси и Джънгкук слезнаха също. Сестра ми седна до мен и се загледа във филма.

След точно 10 минути на вратата се звънна отново. Станах и я отворих.
-Китайското за вас ли е?-попита мъжът, а аз кимнах. Платих му и влезнах вътре. Криси оправяше масата, а момчетата чакаха, за да почнем да ядем.
-Бъди по-бърза! Всичко истина!-оплака се Юнги, а аз го погледнах лошо. Сложих китайското на масата и започнахме да ядем. С Криси гледахме филма, докато някой не смени канала на футбол.
-Ейй, кой го смени?-попита Криси.
- Аз!-отговори гордо Джънгкук.
-Искам да гледам филма!- каза Криси недоволно.
-Футбола е по-интересен!-рече той и русокосата се ядоса. Стана от мястото си и взе дистанционното. Смени канала и хвърли дистанционното на дивана.
-Ти-
-Джънгкук, млъкни! Искам поне за 1 час да не се скараме за нещо!- казах аз и той ме извъртя очи.

След малко Джеон скришом се опита да вземе от на Криси храната... И успя. Обаче Криси видя как в чинията му беше паднало малко от спагетите. Нищо не му каза, но след малко тя си взе от неговото и май й хареса.

След 20 минути се наядохме. Вдигнахме масата и Юнги предложи да разместим малко мебелите, защото не му харесвало подредбата. Ние се съгласихме с него и за да може да не вдигаме сами тежко, се разделихме на два отбора. Аз и Юнги бяхме в единия, а в другия Криси и Джънгкук. Ние с Юнги се качихме на втория етаж и директно влезнахме в кино стаята. Започнахме да мислим как можем да разместим всичко, за да може да ни хареса повече, но отново се скарахме. Юнги искаше стаята да изглежда по един начин, а аз по друг. След дълго каране, не можахме да се разберем. Ядосана излезнах от стаята и отидох в моята. Измих си зъбите и си легнах.

~След 4 месеца~
Г.Т. на Неутрал

Минаха 4 месеца от съжителството Йешим, Криси, Джънгкук и Юнги. През тези 4 месеца нямаше ден, в който да не бяха се скарали за нещо.

Компанията тръгна добре. Излезнаха на пазара първите модели на компютри и телефони. Имаха високи доходи и поради тази причина си взеха няколко седмици почивка.

Г.Т. на Юнги

С Джънгкук бяхме в хола и гледахме футбол. Климатик духаше до нас и виковете от мача ме караха да се унасям. Изведнъж Йешим се обади.
-Ние...