I Hate You// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

²³23²³

~Skip Time~
Г.Т. на Йешим

Момчетата от 2 часа са навън. Криси заспа на дивана, чакайки с мен. Аз седях кръстосала ръце пред гърдите си и чаках да се приберат за да им търся сметка. Заслужавах поне обяснение къде отива.

Изведнъж вратата се отвори и Юнги и Джънгкук влезнаха. Веднага забелязаха как ги гледам. Джънгкук за да избегне конското взе Криси на ръце и я качи в стаята й.
-Сега ми кажи къде беше!-казах аз.
- Не те интересува!-рече той.
-И как да не ме интересува?! Живеем в една къща, работим заедно още малко и до тоалетната ще ходим заедно. Мисля, че не е удачно да има тайни помежду ни.-казах аз, но той не беше съгласен с мен.
-Сама каза, че постоянно сме заедно. Може би искахме да излезем с Джънгкук по мъжки.-обясни той ядосано.
- Да, затова не ни казахте къде отивате, че и отговоре на това ти получи обаждане.-казах аз и той ме изгледа на кръв. Дойде до мен и хвана ръката ми.
- Не те интересува къде съм и с кого съм. Не си ми никаква!-каза той и си тръгна.

Думите му заболяха незнайно защо. Това да чуя от устата му, че съм му никаква ме нараниха.

Тръгнах към стълбите и се качих в стаята си. Преоблякох се и си легнах.

~На следващият ден~
Г.Т. на Йешим

Часът беше 15:45. Прекарах по-голямата част от деня си в стаята си. Имах намерение да прекарам и останалата тук. Щом съм му никаква нямам място в къщата, но пък не можех и да се върна в къщата на родителите ми. Там бях като затворник.

Седях и гледах клипове в YouTube когато се сетих за мечето, което господин ,,Мога да те купя и продам" ми го подари. Станах от леглото, взех мечето и излезнах от стаята. Оставих играчката пред вратата му и отново влезнах в стаята си. Взех един лист от чекмеджето, седнах на стола и започнах да пиша бележка на Юнги, в която казвам, че не желая подаръка му.

След като бях готова оставих листчето на мечока и си се прибрах вътре.

Г.Т. на Юнги

Бях в стаята си когато получих обаждане от компанията и ми се налагаше да отида там. Оправих се набързо и излезнах от стаята си. Видях пред вратата да седи мечето, което подарих на Йешим. Забелязах бележка на главата му и я взех. В бележката беше написано, че не иска подаръка ми щом ми е никаква в живота ми. Тъй като бързах, взех мечето и го оставих пред нейната врата. Слезнах на първия етаж и излезнах от вкъщи.

~Skip Time~
Г.Т. на Йешим

Седях в стаята си и гледах сериал. Изведнъж Криси влезна с гръм и трясък в стаята ми.
-Джънгкук ме покани да излезем навън, но аз му отказах.-каза тя бързо и аз се опулих.
-Трябваше да приемеш, щеше да разбереш къде са отишли вчера.-казах аз и тя се замисли.
-Вече е късно. Казах, че не искам.-рече тя.-А ти не искаш ли да знаеш къде са били, че каза, че щях да разбера?
- Не ми трябва къде е бил Юнги. Той може да ходи където си иска. Аз не съм му никаква, за да знам къде е.-отговорих й.
-Странна си днес. Да не си болна?попита ме като сложи ръката си на челото ми.
-Нищо ми няма. Просто не съм в настроение.-казах аз и тя си махна ръката.-Отиди и кажи на Джънгкук, че всъщност искаш да излезете. Хем така ще го разпиташ къде са били.-допълних и тя ме погледна несигурно.
-Сигурна ли си?-попита ме и аз кимнах. Тя излезе от стаята и аз продължих да си гледам сериала.

След време огладнях и реших да слезна да направя нещо за ядене. Оставих лаптопа настрани и станах от леглото. Отворих вратата и видях мечето да седи пред мен. Взех го и го оставих пред неговата врата. След това слезнах в кухнята и започнах да си готвя нещо бързо. Изведнъж чух шум от пълнене на чаша с нещо. Обърнах се назад и видях Юнги. Реших, че няма да му обръщам внимание и продължихме да готвя. Той си изпи водата и отиде някъде.

След 20 минути бях готова. Седнах на масата и започнах да ям. След като се наядох оставих чиниите в съдомиалната и се качих на 2 етаж. Отново мечето беше пред вратата ми. Ядосано отидох до него, взех го и отворих вратата на стаята на Юнги. Оставих играчката на земята и затворих вратата. Влезнах в моята си стая и си пуснах сериала. След малко чух отваряне на врата и минута по-късно затваряне. Оставих лаптопа си настрани и станах от леглото. Надявах се мечето да не е пред вратата, но уви...беше там. Отново го взех и го оставих на земята в стаята на господин ,,Мога да те купя и продам". Влезнах в стаята си и отново седнах на леглото, за да гледам сериала.

Изведнъж Юнги влезе в стаята ми с мечето и го оставих на стола.
-Взел съм ти това мече, за да компенсирам за старото. Това означава, че мястото на това мече е тук!-каза ядосано той. Аз станах за стотен път и застанах пред него.
- Не искам нищо Ваше господин Юнги.-казах аз спокойно.
- Не ми се прави на интересна! Мечето е твое и мястото му е тук!-рече ядосано.
- Аз не искам неща от хора, на които съм никаква!-казах аз, все още спокойна.
- Сега се правиш на обидена. Ти си дете в тялото на възрастен. Ти наистина не можеш да преценяш, кои неща са казани искрено и кои в яд.-рече той.
-А ти си наистина отвратителен! Аз имам чуства Юнги! Чуства! Ти ако нямаш, АЗ имам. Думите ти пронизват и оставят след себе си рани! Замисляш ли се защо цял ден си седя в стаята? Аз да ти отговоря. Чуствам се излишна в тази къща след думите ти ,,Не си ми никаква!". Ти без да усещаш нараняваш хората около теб. Дали ще е в яда ти или не няма значение.-казах аз и той не каза нищо. Отидох до вратата и му направих знак да излезе. Той без да обели думичка излезе. Седнах отново на мястото си и продължихме да гледам сериала си, но съм заспала.