I Hate You// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

⁷7⁷

Г.Т. на Йешим

Изтеглих едно и ми се падна отбор 2. Бях повече от щастлива. Винаги съм искала да се занимавам със софтуери.
-Две.-каза господин ,,Мога да те купя и продам" и сложи листчето на масата. Щастието ми веднага се изпари. Как може точно с него да съм в отбор?!
-Едно.-каза Джънгкук тъжно. Просто няма как да стане по-зле.-Ами ти Йешим, какво ти се падна?
-Две.-казах тъжно и Юнги се опули.
-Няма да съм в един и същ сектор с нея!-каза като ме посочи.
-Аз защото си умирам за теб! Просто така се надявах да сме в един и същ сектор, че си нямаш и на представа!- казах саркастично и той ме погледна лошо.
-Хлапачка.-измърмори.
-Чудя се дали съществува жена, която да ти угоди на изискванията.-казах аз и господин ,,Мога да те купя и продам" се обади.
-Ааа, значи се интересуваш какви жени харесвам? Трябва да може да свири на пиано, да може да рисува, да знае чужди езици, да обича да чете, да е интелигентна...-отговори на въпроса ми.
-Знаеш ли, ако някой ден срещна такава жена, която да отговаря на стандартите ти ще я съжаля. Горката на какъв идиот ще е съпруга.-казах аз и той ми хвърли злобен поглед.
-Не може ли да се разменим. Примерно Йешим и аз да сме в първи отбор, а вие двамата във втория?попита Криси, сменяйки темата.
-Не е лоша идея. Даже е супер. Така ще го направим.-казах интесиазирано и станах от мястото си, за да се кача вече в стаята си, но господинът отново се обади.
-Страхлива си!-каза той и аз рязко се обърнах към него.
-Напротив, не съм страхлива. Просто не искам да те виждам и разговарям с теб, защото си отвратителен. Не знаеш как да се държиш с хората.-казах аз и той ме погледна самодоволно.
-Докажи, че не те страх.-предизвика ме Юнги.
-Добре, ще сме заедно. Ама само да ти кажа, че почвам да си мисля, че искаш да работиш с мен наистина.-казах аз и се качих в стаята си. Господин ,,Мога да те купя и продам" извика нещо, но не му обърнах внимание. Легнах в леглото си и се завих със завивките. Затворих очи и се опитах да заспя.

След 10 минути

Тази отвратителна сцена отново и отново се въртеше в главата. Щом затворя очи виждах истерика как се струпулясва пред мен. Имах чувството, че това нещо ще ме преследва цял живот. Как можах да натисна спусъка?! Защо не пуснах проклетия пистолет?! Защо?! Защо?! ЗАЩО?! Повтарях си, докато сълзи започнаха да се стичат надолу по бузите ми. Щом се осъзнах веднага ги избърсах. Станах от леглото си и тръгнах към кухнята да пия вода, но щом излезнах от стаята си забелязах, че стаята на Криси свети. Реших да проверя какво прави, затова влезнах в стаята й. Заварих я на леглото й докато четеше книга. Седнах на леглото й тя забеляза присъствието ми и затова се стресна.
-Изплаши ме! А и защо не почука? Как ще науча аз момчетата да чукат като дори и ти не чукаш?!-попита тя и аз се засмях.
- Ще се научат.-отговорих й.-Междудругото като каза момчета, защо се карахте с Джънгкук по-рано?-попитах аз.
-Защото господин Джеон минавайки покрай куфарите ни, нарочно ги избута, за да паднат!-отговори ми Криси.
-Идиот!
-Простак!
-Нещастник!
-Добре, да спрем тук. Да вземат да ни чуят и да се скараме пак.-каза Криси и се засмяхме.
-Добре аз си лягам.-казах аз и тя кимна.-Лека нощ!
-Лека нощ!- каза тя и аз излезнах от стаята. Отидох в кухнята и си налях чаша вода. Изпих я и отидох в стаята си. Легнах си за трети път, но този път заспах.

~На следващият ден~
Г.Т. на Юнги

Събудих се от алармата ми. Стаята ми беше като сумрак и това караше очите ми да се затварят. Станах лениво вдигнах щорите и влезнах е банята. Взех си душ, измих си зъбите и излезнах от помещението. Преоблякох се и слезнах в кухнята. Направих си кафе и започнах да отпивам от чашата. Вкъщи беше тихо и спокойно. След малко Йешим цъфна намусена. Отвори хладилника и започна да гледа какво има вътре.
-Как в тази къща няма нищо за ядене?!-попита ядосано и затвори вратата на хладилника. Започна да тършува из шкафовете, но не намери нищо. След като изпуфка за стократен път взе кутията с кафе и започна да си прави.
-Може ли да се отдръпнеш?-попита ме, а аз за да я дразня започнах да се заяждам.
-Защо да се отдръпна?!-попитах аз и тя ме погледна празно.
-Не ми спори от сутринта. Моля те направи ми място да си направя кафето оттам нататък какво си искаш прави.-каза сънено и аз се заинатих. Не мръднах от мястото си и тя изпуфтя недоволно. Започна да ме бута и аз да й се противопоставям. В това време Криси дойде и започна да разглежда какво има. Изкара една бутилка с бананово мляко и го затръска. Нямаше и капка в бутилката. Ядосано затвори вратата и започна да вика.
-Кой изпи банановото ми мляко?!
-Не съм аз!-рече Йешим и повдигна ръце.
-И аз не съм!-казах аз и продължих да бутам госпожица ,,Никога не съм доволна". Джънгкук влезна в кухнята и Криси веднага го навръхлетя.
-Ти ли изпи банановото ми мляко?!-попита тя.
-Къде пише, че е твое?! Аз не виждам.-отговори й Джънгкук и тя го погледна лошо.
-Джънгкук не ме ядосвай!-изсъска Криси.
-Какво ще стане ако се ядосаш?! Ще ме набиеш ли?!-попита подигравателно той.
-Предизвикваш ли ме?- отговори тя. В очите й се виждаше злоба. Джънгкук и кимна и точно когато Криси щеше да му нахълта Йешим я хвана.
-Криси, няма смисъл. Остави го. Да ходи да си пие там банановото мляко. Аз имам ягодово.-опитваше се Йешим да я успокои, но тя не омекваше.
-Аз искам бананово!- каза Криси. Госпожица ,,Никога не съм доволна" я изведе от кухнята и така останахме двамата с ,,бандита".
-Държат се точно като деца.-рече Джънгкук и аз се засмях.
-Аз като изпия твоето бананово мляко, ти си по-зле!-казах аз и той се засмя.
-Ах, Мин. Нямаш си на представа какво ще ти се случи.-каза Джънгкук и аз започнах да се смея още по-силно.
-Ах, Джеон ще те спукам!-отговорих аз и двамата започнахме да се смеем.
-ВИЕ ИМАТЕ ЛИ НАМЕРЕНИЕ ДА ИДВАТЕ ИЛИ ЩЕ ХОДИТЕ ПЕШ?-развика се Йешим и ние с Джънгкук се сетихме, че трябва да ходим в компанията. Взехме си нещатата и тръгнахме...