I Hate You// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

¹¹11¹¹

~На следващият ден~
Г.Т. на Юнги

Събудих се от силни звуци на срифове. Отворих очите си и се досетих, че е Джънгкук. Явно пак играеше на видеоигри. Станах лениво и отидох в банята. Взех си душ, измих си зъбите и излезнах. Преоблякох се и отново легнах на леглото. Зачудих се какво мога да правя. Изведнъж ми дойде гениалната идея да скрием плюшените играчки на момичетата от вчера. Станах веднага от леглото си и отидох в кабинета на Джънгкук, от където идваха силни звуци. Влезнах вътре и заварих Кукстър да играе на джойстика.
-Кукстър!-казах аз и той се стресна.
-Изплаши ме!-рече той и аз се засмях. Седнах до него и започнах да разказвам за коварния ми план. Той се съгласи и тихо мълком излезнахме от кабинета му. Първо влезнахме в стаята на Криси и взехме розовия й заек. След това влезнахме при Йешим и взехме нейното мече. За наше щастие и двете не се осъзнаха, че сме взели играчките им и не се събудиха. Излезнахме от стаята и седнахме на дивана в хола.
-Сега къде да ги скрием?-попита Джънгкук и аз започнах да мисля къде можем да скрием играчките.
-Ще скрия заека в кабинета ми!-каза Джънгкук весело.-Тя не влиза там!-можех да скрия и нейното мече в моя кабинет, но тя щеше веднага да го намери щом разбере, че заека на Криси е в кабинета на Джънгкук. Изведнъж се сетих за ябълковото дърво в края на градината. Тя не ходеше често там, защото... не знам защо. Просто не ходеше там. Та станах веднага и сложих плюшката под дървото, така че да не се види. След това влезнах вътре и видях, че е станало 11:14ч. С Джънгкук започнахме да правим закуска, защото ако бяхме се доверили на момичетата може би щяхме да обядваме.

Г.Т. на Йешим

Събудих се от слънчевите влизащи през прозореца. Отворих очи и забелязах, че съм в стаята си.
-Как изобщо съм стигнала тук?-попитах сама себе си. Веднага погледнах към облеклото ми и ми олекна. Бях с дрехите, които бях и вчера. Започнах да мисля как може да съм стигнала до тук. Влезнах в банята, измих си зъбите, оправих малко външния си вид, но не стигнах до заключение. Преоблякох се и излезнах от стаята си.
С Криси се видяхме в коридора и тръгнахме заедно към кухнята.
-Знаеш ли как сме се прибрали снощи?-попитахме в един глас и се засмяхме.
- Не!-отговорихме в един глас отново. След минута бяхме в кухнята и момчетата бяха направили закуска като по чудо.
-Добро утро!-казахме ние със сестра ми.
-Добро утро!-казаха двамата господина с пълни усти. Ние се засмяхме и седнахме на масата да ядем.
-Как се прибрахме вчера?-попитах аз и момчетата се спогледаха.
-Ами...-започна Джънгкук.
-Заспахте в колата и ние решихме да не ви будим, затова ви взехме на ръце и ви качихме в стаите ви.-обясни Юнги, а аз се засрамих.
-Защо не ни събудихте? Ние щяхме сами да се качим в стаите си.-попита Криси.
-Ти нали каза, да не те будим, ако не е нещо важно. Затова не ви събудихме.-отговори й Джънгкук. Започна да има специално държание към нея.