I Hate You// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

¹⁶16¹⁶

Г.Т. на Йешим

-Няма да ме гледаш гола!-казах аз.
- Не съм умрял да те гледам!-рече Юнги.
-Затвори си очите!-казах аз и той ме погледна лошо.
-Как смяташ да ти сменя дрехите, като не мога да те гледам?!-попита ме. Идиот!
-Ще се преоблека сама!-отговорих аз.
-Щом искаш, добре. Ама после не ме моли да ти помагам!- каза ми той и аз кимнах. Излезе от стаята и аз започнах да се преобличам. Едва едва махнах тениската, с която бях. После и панталоните, сложих дрехите, които Юнги беше ми дал и си легнах. Беше ми студено, косата ми беше мокра и това влушаваше нещата. Нямаше да мога да изсуша косата си сама. Прекалено е дълга и гъста, освен това нямам сили да си държа ръцете вдигнати. Трябваше да викна Юнги. Мразя да се нуждая от неговата помощ. Взех телефона си от нощното шкафче и му звъннах. Нямах сили да викам. След малко ми вдигна и аз го повиках. Минута по-късно влезе в стаята. Застана пред мен и скръсти ръце пред гърдите си. Толкова самодовлно гледаше! Ъхх!
-Може ли да изсушиш косата ми?-попитах аз и той се засмя. Колко противен беше!
-И защо да го правя?!-попита ме. Беше прав, защо да го прави. Колко пъти го изпъдих.
-Моля.-казах тихо. Трябваше все някак да го убедя. Каква съм змия🤣!
- След малко се връщам.-каза Юнги и излезе от стаята. Мислех си, че няма да се върне, но съм грешала. Той наистина дойде. В едната си ръка носеше сешоар.

Включи сешоара и внимателно започна да суши косата ми. Разрошваше косата ми. Бях започнала да си мисля, че си играе с нея.

След 20 минути беше готов. Пипнах косата си, а тя беше влажна.
- Не мога повече от това. Ще изгори косата ти!-рече той и остави сешоара настрани.
-Благодаря!-казах аз.
-Какво каза?!-попита ме.
-Чу ме!-отговорих му.
-Напротив, не съм. Повтори това, което каза!-рече господин ,,Мога да те купя и продам". Колко е... надменен.
-Благодаря!-казах аз и той се усмихна самодоволно.
-По-добре ли си сега?-попита ме. Отново се правеше на загрижен. Знаех си, че го прави това в момента само и само, за да може после да ми го върне.
- Не!-казах аз и легнах. Затворих очи и Юнги продума.
- Аз отивам в кабинета си. Имам малко работа. Ако се нуждаеш от нещо ми се обади.-рече той. Не му казах нищо и той излезна от стаята. Започнах да си мисля, дали не се държах с него лошо. Ама не. Той го заслужаваше. Той е най...най...не знам как да го опиша с дума. Няма такъв термин.

Г.Т. на Юнги

Отидох в стаята си. Седнах на стола и започнах да преглеждам e-mail-ите на компанията. Не бяха много, но пък бяха дълги. След няколко часа бях прочел e-mail-ите и се зачудих какво мога да направя. Колко скучно беше без момичетата. Поне се заяждахме. Изведнъж ми дойде идея. Веднага станах от стола и тръгнах към стаята на Криси. Влезнах вътре и заварих Джънгкук на леглото да си играе на телефона.
-Джънгкук!-казах аз и той се стресна.
-По-тихо, Криси спи!-рече той и аз му кимнах.
-Искаш ли да гледаме филм?-попитах го.
-Бих искал, обаче не мога да оставя Криси сама.-отговори ми той.
-Добре, тогава я събуди и я питай дали иска да гледаме филм.-казах аз.
-Не мисля, че ще се съгласи.-рече той.
-Просто я питай. Нищо няма да загубиш.-казах аз и той въздъхна. Започна да буди Криси, а тя беше недоволна.
-Какво пак искаш, Джънгкук?-попита и аз започнах да се смея. Джънгкук явно й досаждаше.
-Искаш ли да гледаме филм?-попита Кукстър.
-Офф, какви филми те гонят?-отговори му.-Остави ме да спя!
- По цял ден спиш. Малко разнообразие.-каза Джеон.
-Добре, ама ще гледаме филма тук. Няма да мръдна от леглото!-предупреди ни Криси. Аз излезнах от стаята и влезнах при Йешим. Сега пак щеше да ми се скара. Клекнах пред леглото и започнах да я будя.
-Какво?!-попита ядосано.
-Искаш ли да гледаме филм?-попитах я. Тя отвори очи и ме погледна лошо. Щеше да ме изгони.
-Заради това ме събуди?!-попита ме.-Ти болен ли си или да?!
-Болната си ти и да. Затова те събудих.-отговорих й.
- Няма да гледам никакъв филм. Лошо ми е!-рече тя.
-Малко разнообрази. От два дена насам седиш в стаята си. Ще отидем в стаята на Криси и ще гледаме филм. Хем ще я видиш. Сигурно вече си липсвате.-казах аз и Йешим изпъшка.
-Хубаво!-рече ядосано. Аз се изправих и се понечих да я взема.
-Не!- каза тя. Отдръпнах се назад и тя се изправи. Започна да върви бавно, клатушкайки се като пингвин, и излезе от стаята. Влезнахме при Криси и Джънгкук и госпожица ,,Никога не съм доволна" седна до сестра си. Аз взех лаптопа и седнах до Йешим. Избрахме филма и започнахме да гледаме.

~Skip time~
Г.Т. на Юнги

- Юнги?-продума Йешим тихо.
-Кажи.-прошепнах й.
-Може ли да ми донесеш вода?-попита ме. Аз й кимнах и станах от леглото. Слезнах на първия етаж и напълних чаша с вода. След това се качих горе. Подадох чаша и тя изпи водата. Подаде ми чашата и ми благодари. Започна да казва тази дума доста често. Трябва да се разболява повече. Става мила.

Седнах на мястото си и продължих да гледам филма.

~Skip Time~
Г.Т. на Юнги

Криси заспа по средата на филма. Беше се облегнала на Джънгкук и не чуваше нищо. На Йешим очите започнаха да се затварят, обаче тя не заспиваше. След известно време затвори очи и пусна главата си надолу. Преместих я на рамото ми и тя ме прегърна. Изведнъж се панирах. Как така тя ме прегръщаше?! Усещах топлината й, все още имаше температура. Сърцето й биеше бавно, а дишането й беше тежко. Наистина беше заспала. След около 20 минути филмът свърши. Джънгкук остави лаптопа настрани, а аз взех Йешим на ръце. Оставих я на леглото й се зачудих какво да направя. Дали да легна отново до нея или да легна в стаята си. Не исках да обикалям по нощите из къщата. Поех риска от това да бъда събуден вечерта и легнах до нея.