I Hate You// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

¹⁵15¹⁵

Г.Т. на Йешим

Събудих се. Часът беше 3:42. Бях гладна. Станах от леглото и видях, че Юнги спи до мен! ЮНГИ СПЕШЕ ДО МЕН!!!
-Какво си позволяваш?!-попитах аз докато го тръсках да се събуди.
-Ммм.-измънка.
-Недей ми мънка! Какво си позволяваш?! Това, че спя не означава, че ти можеш да спиш до мен! Напусни!-казах аз и посочих вратата.
-Колко си неблагодарна. Не стига, че се грижа за теб от сутринта насам ми се ми казваш да напусна! Добре, каквото искаш това прави!- каза той и излезна от стаята. На загрижен се прави. Не съм искала грижите му. Излезнах от стаята си и слезнах в кухнята. Започнах да търся нещо за ядене след малко забелязах, че има супа. Сложих в купа и започнах да ям.

След 15 минути бях готова и се качих в стаята си. Щях да проверя как е Криси, но ако бях влезнала в стаята й щеше да ме замери с нещо. Не исках да рискувам. Легнах на леглото и затворих очи в опит да заспя, но не можах.
-Какво можех да направя в 4:00 часа сутринта?! Да гледам филм? Неее! Твърде много филми за няколко дена. Да изляза на двора? Но пък ме е страх. Все пак сме в гората. Ама пък няма какво и да правя. Ще изляза!-започнах да мисля на глас. Взех си яке, защото със сигурност навън беше кучи студ. Слезнах на първия етаж и излезнах от задната вратата. Навън беше сумрак. Не можех да видя нищо. Светнах лампите и седнах на стола в двора. Беше гробна тишина. Отвреме навреме се чуваше някой бухал, но и това не беше за дълго. Ако някой точно сега ми каже нещо, щях да получа сърдечен удар.
-Ти нормална ли си? Изгасяй тия лампи!-се развика някой и аз подскочих. Защо ми беше да си помисля, че някой може да се обади?! Започнах да се оглеждам, обаче не виждах никой.
-Сега на луда ли се правиш или ми отмъщаваш, затова че взех мечето ти?-попита въпросният човек. Погледнах нагоре и видях сънения Юнги. Въобще не бях се замислила, че от тази страна е неговата стая.
-Ооо, моля те! Не се взимай за важен! Въобще не ми мина през ума да ти отмъщавам в момента както ти казваш. Отивай в леглото си и си лягай. Не ме занимавай с глупости!-казах аз и се обърнах напред. За много важен се взе! Идиот!
-Ти си най-отвратителното същество, което съм виждал!-призна той.-Изгасяй тая лампа!
-Подобно и няма да изгасяй лампата! Влизай в стаята си, пусни си щорите и си лягай там! Въобще не ми е до теб! Събуди всичко живо в гората!-казах аз и продължих да гледам напред.
-Кучка!-изруга той.
-Самовлюбен, идиот, егоист...
-Наистина ли ме мислиш за егоист? Искам само да ти обясня какво означава думата ,,егоист"-човек на когото му пука за неговото благо, а аз от вчера сутринта се притеснявам за теб!-каза той и влезна вътре. Беше прав за това с егоиста, но не е прав. Той няма да бъде прав. Продължих да гледам към хоризонта и след малко слънцето започна да изгрява. За първи път бях по време на изгрева навън. Беше хубаво.