I Hate You// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

¹³13¹³

На следващия ден
Г.Т. на Юнги

Събудих се от алармата си, която винаги забравям да изключа. Полежах още малко в леглото и след това станах. Влезнах в банята, направих си рутините и се преоблякох. Часът беше 10:42. Отидох в хола и се настаних на дивана. Взех си телефона и започнах да разглеждам социалните мрежи. Очакваше се момичетата скоро да слезнат и да направят закуска. След малко Джънгкук дойде до мен и започнахме да си говорим за компанията. Докато говорех започнах да усещам, че съм гладен и предложих на Кукстър да си направим ние закуската. Толкова ме мързи!

След 30 минути масата беше отрупана с много храна. С Джънгкук седнахме по местата си и започнахме да се храним.

~Skip time~
Г.Т. на Юнги

С Джънгкук играехме на видеоигри, защото не спря да мрънка. Момичетата все още не бяха слезнали и започнах да си мисля, че са избягали.
-Джънгкук, Йешим и Криси да не са избягали?-попитах притеснено.
-Къде ще избягат двете?! Най-много да спят все още, защото са си легнали по-късно.-отговори ми Джънгкук и продължихме да играем. Не е нормално все още да не са слезнали. Може би ни се сърдеха.
-Ами ако ни се сърдят?-попитах аз.
-За какво да ни се сърдят?-отговори ми Джънгкук.
-Играчката на Йешим беше разкъсана от куче, Джънгкук. Това отговаря ли ти?-казах аз и той повдигна рамене. Продължихме да играем, обаче след като свърши играта реших да проверя къде са момичетата. С Джънгкук станахме от дивана и започнахме да се изкачваме бавно по-стълбите. Не се чуваше и звук от тях. Джънгкук почука на вратата на Криси, обаче не последва отговор. Почука още веднъж и отново не получи отговор, затова влезна вътре. Аз също почуках на вратата и не чух нищо от Йешим и направо влезнах. Тя все още спеше. Само главата й се виждаше, защото се беше покрила. Странно, вкъщи беше топло. Отидох до нея, за да я събудя, защото вече трябваше да стане. Седнах на леглото и леко започнах да я побутвам.
-Йешим, събуди се.-казвах тихо. Тя измънка и се завъртя на другата страна. Махнах завивката й тя започна да трепери.
- Юнги, върни си ми завивката. Студено ми е!-каза тя и дръпна завивката. Пипнах я по челото, а тя цялата гореше. Веднага излезнах от стаята и започнах да търся термометъра, ако изобщо имахме такъв. Търсих, търсих и накрая нищо не намерих. Качих се горе в стаята на Криси, за да видя дали Джънгкук е там. Щом влезнах обаче видях, че положението беше същото.
-Знаеш ли къде е термометъра?попитах аз.
-Не знам.-отговори ми Джънгкук.
-Нямаме.-каза едва едва Криси. Веднага отидох до шофьора и му казах да вземе няколко термометъра и някакви лекарства, за да спадне температурата им. Той тръгна и аз се качих в стаята на Йешим. Все още трепереше и беше завита.
-Студено ли ти е?-попитах я, но тя не ми отговори. Започнах да мисля, как можех да сваля температурата й. Отидох в банята и намокрих една кърпа. Седнах на леглото до Йешим и сложих кърпата на челото й. Щом кърпата докосна кожата й, цялата протрепна, но не каза нищо. Просто седеше неподвижно.