Her eyes

Пролог

Тези глава е от неутрална гледна точка.*

Надявам се да Ви хареса.❤️

Беше хладен есенен ден, в който не се случваше нищо интересно.

Е, не съвсем.

Мая беше момиче, чиито мечти бяха на път да бъдат разбити.

Младото момиче беше в стаята си, защото не искаше да стои при родителите си, които само я критикуваха за всичко, което тя правеше. А и те не и позволяваха да излиза от стаята, излизаше само, когато имаха гости и дори тогава, тя не говореше, защото не искаше да си навлече неприятности.

Мая имаше и по-голяма сестра Лорън.

Която родителите и обичаха много за разлика от Мая, която беше повече, като прислужница на семейството, с която се държаха, като боклук. С разликата, че не й плащаха и трябва да търпи обидите на семейството си безплатно.

През времето, в което не беше стаята заключена, тя чистеше, след капризната си сестра, която нарочно усложняваше страданието на Мая, като си измисляше какво ли не, само за да й навлече неприятности.

Но това не беше нещото, което тормозеше Мая.

Тя щеше да се омъжи за човек, който не понася и мрази от дъното на душата си.

Но, ако не го направи, родителите и щяха да съсипят живота й. Въпреки че няма как да стане по-гаден, но те щяха да измислят с което да тормозят дъщеря си.

И щяха да омъжат дъщеря си мъж, който не го интересуват чувствата на която и да е жена, още по-малко от тези на Мая. Родителите и просто искаха пари и работа за другата си дъщеря, а Мая....не ги интересуваше, дали ще бъде щастлива или не.

Интересуваха се само интереса си, който бяха парите на този човек, на когото щяха да дадат дъщеря си.

Ключалката на вратата издрънча, при което Мая подскочи, защото не очакваше днес да им трябва.

Майката на момичето влезе в стаята и погледна дъщеря си с неодобрение.

Винаги е мразила начина, по който момичето седи, се облича или държи.

-Бързо се облечи, скоро ще дойде Даниел.

Даниел, беше мъжът, с когото тя трябваше да дели едно леглото скоро.

Защото щяха да се оженят след месец или два, зависи как прецени семейството или по-скоро майка и.