She [H.S]

10

Стоейки в това малко и уютно кафене, напълно бях загубил представа за времето.Просто стоях на масата,ядейки бисквитки с мляко,взирайки се продължително в Адали и изпълненото ѝ с щастие лице.Говорихме за какви ли не неща,докато топехме бисквитките си в млякото.Сякаш времето беше спряло напълно вътре в това празно кафене.Стресът и забързаното ежедневие изглеждаха толкова чужди тук вътре.Чувствах се сякаш се намирах в напълно различен свят.Когато погледнех прозореца,виждах гъстите облаци и студените и мрачни улици.Докато в кафенето беше толкова слънчево,топло и уютно.Точно този контраст ме накара бавно да започна да се влюбвам в това кафене.

  Все така омаяни от странните ни разговори,с Адали продължавахме разгорещено да коментираме какви ли не теми,докато не погледнах през прозореца,виждайки как отвън вече започваше да се свечерява.Макар и слънцето едва да се виждаше измежду гъстите облаци,с просто око можеше да се разбере,че вече става късно.

-Не мислиш ли,че трябва да си тръгваме?-попитах Адали,гледайки я как довършва последната си бисквитка.

-Нима толкова бързо мина времето?-попита тя с пълна уста и погледна към прозореца,виждайки как небето започва да придобива пастелните си цветове.Как ми се иска да остана и просто да се взирам в красивият залез,докато се наслаждавам на уюта на това местенце.За съжаление е твърде хубаво,за да е истина.
  Кимнах ѝ и се изправих от удобният стол,изваждайки от портфейла си 10 долара.

-Какво правиш?-попита Адали,след като видя как оставям парите на масата.

-Плащам?-казах очевидното,гледайки я с объркано изражение.

-Виждам,но защо го правиш.Аз трябва да платя,защото аз бях тази,която те доведе тук."-каза обратно тя и извади от джоба си 10 долара.

-Няма да те оставя да ми платиш сметката.-казах ѝ категорично и скръстих ръце пред гърдите си.

-Нито пък аз.-каза Адали и постави парите на масата,последвайки примера ми.

-Прибери парите си,Адали.-казах ѝ аз,вече започвайки да се дразня на ината ѝ.

-Защо ти не прибереш парите си,Хари?-попита тя саркъстично,гледайки ме с нахална усмивка.

Извъртях очите си и преди тя да се усети я хванах за ръката,в същото време вземайки и парите ѝ и я задърпах към изхода,слагайки парите обратно в джоба ѝ.Когато излязохме от кафенето пуснах ръката си,а тя не пропусна да ме удари по рамото,гледайки ме лошо.