She [H.S]

35

Още щом се прибрах в къщи, получих съобщение от Адали, в което ми каза, че е наказана. Баща й й беше "наредил" да не мърда от стаята й. И така, през последните 3 дни с Адали нямахме почти никакъв контакт, освен кратки разговори по телефона или тайни срещи в килера на училището,  които не продължаваха повече от 1-2 минути.

Днес беше събота и аз отново се бях събудил твърде рано. Изгледах изгрева, взех си душ и дори отидох до супермаркета. Чувствах се доста продуктивен. Но имаше една причина - Адали щеше да се отбие, тъй като наказанието й приключи. Нямах търпение най-накрая да мога да съм близо до нея. Тези 3 дни бяха истинско мъчение, след като бях с нея почти всеки ден.

Когато се върнах от супермаркета, успях да сготвя някои неща, които Адали може да хареса. Взех и пица, както и шоколад, в случай че запаля кухнята.
Бях приготвил всичко, дори бях подредил стаята си, макар Адали да я беше виждала в най-лошото си състояние.

Сега стоях на дивана и нервно поглеждах към часовникът. Чувствах се, сякаш я срещам за първи път. Бях притеснен, но нямаше да съсипя нещата. Защото, мамка му, успокояващото й присъствие ми липсваше.

Звукът от звънеца ме накара да подскоча уплашено и набързо да се огледам, в случай че съм изпуснал нещо. Насочих се към вратата и преди да я отворя, пригладих няколко не мирни кичури от косата си, която беше сравнително порастнала.

Въздъхнах и отворих вратата, усмихвайки се на гледката пред себе си. На лицето на Адали се беше разпростряла онази нейна усмивка, която беше способна да ме накара да припадна. Мамка му, Хари, овладей се. Беше облечена с бяла дантелена рокля, но това, което привлече вниманието ми, беше ръцете й, които стояха зад гърба й.

-Хей! Липсваше ми. - преди да мога да кажа нещо, тя се приближи и ме целуна, докато ръцете й още стояха зад гърба й.

Можех да усетя шибаните пеперуди.

Преди да успея да кажа нещо, тя влезе вътре и затвори с крак вратата, без да се обръща с гръб към мен.

-Искам да те запозная с някого. - каза тя и се усмихна още по широко, което отново накара сърцето ми да запърха. 

И тогава тя показа ръцете си и там стоеше най-сладкото същество, след Адали. В ръцете й лежеше малко и пухкаво котенце, което на мига започна да мяука. Не знам каква реакция бях показал, но явно това удовлетвори Адали, защото тя тихо се засмя.