She [H.S]

9

-Хари,събуди се,прасе такова!-някой извика в ухото ми,карайки ме да подскоча и да се събудя бързо и дълбокият си сън.

Сложих ръка пред очите си,когато малката фигура отвори щорите на прозорците ми,карайки свежите слънчеви лъчи да навлязат навътре в стаята ми.За кратко не успях да успея да осъзная какво се случва,но когато се разсъних успях да позная малката,но и ядосана фигура на Адали.Тя стоеше пред леглото ми със скръстени ръце и нервно тропаше с крак,гледайки ме сякаш е готова да ми откъсне главата.
Погледнах я объркано,но това явно я ядоса още повече,защото със скоростта на светлината се приближи до мен и ме перна по главата,карайки ме да изохкам от болка.

-За какво го направи?-извиках ѝ,взирайки се в яростните ѝ кафяви очи.

-Погледни часовника,тогава ме питай!-каза ми тя,посочвайки часовника до мен.

Извъртях очи и погледнах към часовника,виждайки,че часът показваше 9:54.По дяволите!
Обърнах се към Адали с разширени очи,виждайки че не само аз съм закъснял за училище,но и тя.

-Да,точно така.Измръзнах отвън докато те чаках,а ти си спиш най - спокойно.Глупак!- започна ядосано Адали,но аз я спрях,хващайки я за китката.Беше твърде рано за мен да слушам как ми крещи.

-Ще се облека и тръгваме,извинявай.-казах ѝ и се изправих от леглото си,тръгвайки към гардероба с дрехите си.

-Успал се той.-измърмори тя и излезе от стаята,оставяйки ме сам.

Снощи си легнах доста късно и явно съм се успал.Какво толкова,не е като да е 11 часа.Изпуснали сме два часа,не е толкова голяма работа.
Облякох една обикновена черна тениска и черни дънки,а отгоре наметнах коженото си яке.Адали все още не ми беше върнала якето,но не мисля да ѝ споменавам сега,защото най - вероятно ще ме изхвърли през прозореца.Излязох от стаята си и бързо за слизах по стълбите,надявайки настроението на Адали да се е оправило.Никак не ми се нравеше да слушам как се оплаква или как ми крещи,защото е в лошо настроение.Още щом стъпих на последната стълба,Адали ме посрещна и ме огледа от глава до пети,скръствайки ръцете си.

-Да не би да отиде до магазина,за да купиш тези дрехи?-каза тя саркъстично,вземайки раницата си от пода.

-Не,но ти трябва да се отбиеш до него,за да си купиш по - хубаво настроение,сегашното ти е твърде кисело.-казах ѝ и леко се изсмях на шегата си.