She [H.S]

14

Всеки следващ ден след паник атака минаваше по един и същи начин.Събуждах се,чувствайки се и изграждайки като парцал.Колкото и метафори да използвам,не бих могъл да оцеля истинското обяснение на това,как се чувствах.Чувствах се празен,но и в същото време се чувствах,сякаш тялото ми е препълнено и всеки момент ще се пръсна.Вината ме изяждаше жив,макар че нямах нищо общо със случилото се.Сякаш бавно гниех отвътре.

Вчера беше трудно.Бях изцеден.Прекарах цялата нощ на пода на банята,лежейки в собствената си кръв.Нямях желанието,нито силите да се изправя,дори да се превържа.Дълбоко в себе си се страхувах,че ще спра да дишам.
Лежах на пода за минути,а може би и часове.Взирах се в една точка,дотолкова фокусиран,че забравях да мигам.Когато най-накрая събрах смелост да се изправя,трябваше да се изправя пред още едно предизвикателство,а то беше да се погледна в огледалото.
Мразех това,което виждам в него.И когато го погледнах,сякаш успях да чуя писъците на родителите си.

Ударих го.Разбих юмрука си в него,оставяйки го на парчета.От ръката ми отново закапа кръв,а аз наблюдавах течащите струи,като истински психопат.Беше същата ръка,която ползвах за разсейване.Не мислех за нищо.Бях безчувствен.

Докато наблюдавах изгрева на слънцето,мислите ми безобидно хвърчаха към вчера.Днес се чувствах малко повече като себе си.Не че имах избор,тъй като днес съм на училище.

Бях станал още по-рано,не че спах много снощи,но все пак.Успях да почистя банята,макар че беше доста трудно,тъй като кръвта беше засъхнала.Събрах счупените парчета от огледалото,почистих и превързах раните си и сега отново се намирах на прозореца,визирайки се в небето.
Докато го правех,се чувствах сякаш отново съм започнал отначало.Имах голям прогрес,както със самонараняването,така и със държанието си,а сега след паник атаката,този прогрес и всичкото време отидоха на вятъра.Отново се върнах към предишното си ежедневие,в началото,когато мислех само за рани,кръв и остриета.Сякаш беше толкова отдавна,а всъщност беше преди две седмици.

Въздъхнах и се изправих от прозореца,насочвайки се към вратата.Отворих я и бързо се насочих към долният етаж.Нямах никакво желание да отивам на училище,но не можех и да остана тук.Слязох по стълбите и с бързи крачки стигнах до вратата.Взех якето си от закачалката,обух си обувките и излязох през вратата.
Облачното време ме посрещна веднага,а студения вятър развяваше укапалите цветове по земята.Очите ми случайно се стрелнаха към мястото,където Адали обичайно ме чака.Не виждайки малката 'и фигура,облегната на колата ми,усетих леко разочарование.Започнах да свиквам с нейното "натрапване" всяка сутрин,макар за толкова кратко време.