31

157 12 8
                                    

Незнайно как, днес слънцето беше високо в чистото, безоблачно небе. Бях изненадан, че навън беше сравнително топло за това време на годината. Нямаше следа от обичайния вятър и от навъсените тъмни облаци. Затова реших да поканя Адали на среща.

Не, това не е обичайната тийнейджърска среща, която винаги участва във всеки сополив любовен филм. И двамата смятахме, че сме твърде неподходящи за някой скъп италиански ресторант, който вероятно щеше да глътне скромната ми заплата наведнъж. Адали предложи да отидем в любимото й кафене и да ядем бисквити с мляко до пръсване, но аз отказах. Исках първата ни среща да бъде специална.

Затова предложих да я заведа на пикник. Тя разбира се отказа под претекста, че някоя буболечка може да влезе под роклята й. Аз й отвърнах, че ще я напръскам с препарат против буболечки, за да може буболечките да стоят далече от нея. Тя се засмя, но можех да видя в очите й, че наистина се притеснява от това. Затова й обещах, че ще отида по-рано и ще изхвърля всяка една буболечка, криеща се и крояща планове да се разходи по краката на Адали. Тя отново се засмя и се изчерви, а после ме целуна. Това направи всичко да си струва.

И ето ме сега - седящ на постелката, която намерих в килера вкъщи и чакайки Пепеляшка да се появи. А Пепеляшка закъсняваше.

Адали предложи пикникът да е на хълма и аз разбира се приех. Отначало мислех да обиколя наоколо и да намеря някое приятно местенце, което да има достатъчно слънце, за да ни е топло, и достатъчно хлад, за да не се изпотим. После се замислих и разбрах, че хълма е точното място. А и той беше доста специално място. На него беше първата ни целувка, първият ни истински разговор и първата ни среща. А и беше единственото място без буболечки.

Бях дошъл половин час преди часа на срещата, защото исках всичко да е перфектно и в същото време да изглежда напълно непринудено. Не исках Адали да ме помисли за фанатик, който е дошъл 30 минути по-рано, само и само, за да постели една постелка.

Гледах гордо към приготовленията си и се чудих дали ще й харесат. Цяла сутрин търсех рецепти в интернет, а после приготвях храната почти 3 часа. Пред себе си имах купа ягоди, шоколадова торта и моята оригинална гозби - сандвичи със сирене. Да, отличен готвач съм.

Тъкмо щях да извадя телефона от джоба си и да се обадя на Адали, когато я видях бавно да се приближава. Беше облечена в сив пуловер и обикновени широки дънки. Косата й се стелеше по раменете, а в ръцете си държеше малка бяла чантичка. Беше наистина красива.

She [H.S]Where stories live. Discover now