She [H.S]

34

-Какво си намислила, Адали? - попитах я, наблюдавайки чертите на лицето й.

И двамата шепнехме, макар че нямаше начин Бил да ни чуе.

В очите й играеха пакостливи пламачета и знаех, че това вероятно нямаше да свърши добре. По лицето й се оформи игрива усмивка и тя се изправи от чина си и се насочи към нищо неподозиращия Бил. Походката й беше като на хищник, а невинният Бил беше жертвата й.

-Хей, Бил! - извика тя, карайки Бил да я погледне и да махне една от  слушалките от ухото си.

-Какво има? - попита той, гледайки Адали, която вече се беше облегнала на бюрото.

-Ходи ми се до тоалетна. - каза тя, и натисна копчето на айпода му, спирайки музиката. - Имаш ли нещо против да отида?

Горкият Бил започна да се поти, наблюдавайки игривото изражение и заповедническите думи на Адали. Плешивата му глава започна да отразява светлината още повече и на мен ми идваше да аплодирам Адали. Тя изкарваше смелост, която не бях виждал до сега и го правеше секси.

-Н-не. Нямам нищо против. - каза той и Адали се завъртя, насочвайки се към вратата.

Преди да излезе, обаче, не пропуснах бързото й намигване.

По дяволите!

Изчаках няколко секунди, преди телефонът ми да извибрира.

Адали <3
Бъди готов.

Погледнах съобщението объркано, а после и Бил, който отново беше сложил слушалките в ушите си, но този път не можех да чуя музика.

Не измина и минута преди вратата да се отвори с трясък и вътре да влезе Адали, която дишаше тежко и се държеше за сърцето. Бях готов да скоча и да проверя дали е добре, когато се сетих, че това явно беше част от малкият й пъклен план.

-Бил, някой е наводнил тоалетните! Побързай! - изика тя, карайки Бил да скочи от стола си и да изхвърчи с доста ниска скорост през вратата.

От запъхтяното и притеснено момиче не остана следа, а на среща ми остана само една лукава Адали, която получи това, което искаше.

-Трябва да изчезваме преди Бил да се усети, че не ми даде ключовете за тоалетните. - каза тя и тогава се сетих, че Бил не й даде ключовете.