She [H.S]

41

~Адали

(главата съдържа насилие, четете на свой риск)

Наблюдавах тялото на Хари да се отдалечава от къщата ми, усещайки чувството на дежа вю. Сърцето ми копнееше да го последва, да избяга с него в най-далечното кътче на Земята, но мозъка ми не спираше да се смее на глупостта на тази идея. На нейната наивност.

Не можах да не се усмихна на мисълта, че успяхме. Имахме страхотна вечер, изиграхме нашите и довечера отново щяхме да се видим. Може би съдбата най-накрая е на наша страна.

На моя страна.

Облякох си дрехите и хвърлиха кърпата за пране. А сега се нуждаех само от една дълга дрямка.

Точно в този момент вратата на стаята ми се отвори с трясък и аз изплашено се обърнах, виждайки баща ми да стои на прага с почервеняло от яд лице.

И страхът от преди малко отново се завърна. Сърцето ми натежа като олово, а кръвта ми сякаш се изкачи в мозъка ми, оставяйки крайниците ми студени и безпомощни.

Моля те, нека не се случи отново. Моля те, моля те, моля те...

С бърза крачка той се приближи до мен и ме сграбчи за тила, провесвайки главата ми от прозореца. От гърлото ми излезе писък и ръцете ми инстинктивно се хванаха за рамката на прозореца.

-Значи водиш някакви копелета в къщата ми, а?- засмя се той и другата му ръка бързо ме стисна за гърлото.

Сълзи се оформиха в очите ми от натиска и страха и не можах да спра ръцете си в опита им да освободя гърлото си от хватката му. Имах чувството, че трахеята ми се притиска в гърба на гърлото и започнах всячески да се опитвам да си поема въздух. Но сякаш някой беше сложил тапа на дробовете ми.

-Хайде, признай си. Признай си, че си уличница. - започна той, притискайки тялото и гърлото ми.

Вече движениета ми започнаха да стават трескави, без ориентир. Опитвах се да се задържа да не падна от прозореца и в същото време да се откъсна от хватката му, която не спираше да се затяга. Лицето ми лепене от сълзи и аз хриптях, в опит да поема малко кислород. Бях отчаяна.

-Съжалявам...с-съжалявам татко. Моля те...пусне ме. - извиках аз в опит да го накарам да ме пусне. Драсках ръцете му, ритах въздуха и всяка следваща секунда беше по-болезнена от предишната.