She [H.S]

38

Днес Адали не изглеждаше на себе си. Не беше това, че не се усмихваше - напротив, тя го правеше. Усмихваше се на всяко нещо, което казвах. Тя никога не правеше така.

Смехът й беше силен, но неестествен. Не беше искрен. След всяка усмивка, лицето й се изкривяваше в гримаса, която ми наподобяваше на размисъл.

Със затворени очи можех да кажа, че нещо я мъчи. Адали беше влязла в една черупка и се опитваше да не го показва пред мен, но аз бях крайно запознат с тази форма на справяне.

След като родителите ми починаха и Клара ми разби сърцето, тази черупка ме обгърна отвътре и отвън. Имах чувството, че се задушавам. Че мислите ми ме поглъщат и всеки момент от мен няма да остане и спомен. Трябваше да ходя на училище и да кимам, когато някой учител се интересуваше дали съм добре. Лъжех, че ходя на психолог. Лъжех, че някоя далечна леля е дошла да се грижи за мен. Лъжех, че съм добре.

Наблюдавайки Адали, докато тя се взираше в невидима за мен точка в стената, виждах част от себе си. Начина, по който очите бяха изпълнени с тревога и все пак празни. Двоумях се дали да я попитам как е или да я оставя сама да излезе от черупката си.

Връщайки се назад, аз копнее някой да ми подаде ръка и да ме извади от там. Просто някой да го е грижа. Не исках разговор, нито съжаление. Исках просто малко време, в което тишината не ме поглъща.

Отидох до дивана и клекнах пред нея, наблюдавайки чертите на лицето й. Тя се усмихна. Опитваше се да ме успокои. Погалих лицето й. Адали затвори очи и се облегна на ръката ми.

Ако искаше да говорим, щяхме да говорим. Ако не - щяхме да мълчим.

Адали отвори очи и хвана ръката ми, доближавайки я до устните си.

-Всичко е наред.-прошепна ми и този път аз затворих очи, борейки се да скрия малката се усмивка.

Явно и двамата бяхме като отворена книга за другия.

-Ако е заради татуировката...-започнах но тя ме стрелна с поглед, който ми казваше да млъкна. И аз го направих.

-Обичам татуировката. Знаеш, че не бих направила нещо, ако знаех, че ще съжалявам за него. А аз не съжалявам, че си направих татуировката.-каза тя, държейки ръката ми в своите две.

-Тогава какво има? Знаеш, че ако искаш, можем да говорим. - казах, а тя наклони глава, гледайки към ръцете ни.