23

202 14 16
                                    

Тик. Так. Тик. Так.

Още преди да се събудя напълно успях да чуя тиктакането на далечен часовник, който сякаш се намираше точно под носа ми. Когато се опитах да отворя очи, светлината в стаята  ме накара бързо да покрия лицето си с ръка. Паренето в очите ми ме накара да ги разтъркам раздразнено, докато бавно започнах да се изправям от легналото си положение. Когато вече бях седнал в леглото, в което се събудих осъзнах нещо - това не беше моята стая. Миризмата на скъп женски парфюм се носеше покрай мен, а скъпата завивка в скута ми изглеждаше твърде позната, за да е моя. С реализацията къде се намирам се изправих бързо, което накара главата ми да започне да се върти.

-Добро утро и на теб, Хари. Защо бързаш?-попита Лена, която явно през цялото време е стояла на стола до леглото си.

Веднага след като чух гласът 'и толкова близо започнах с усилие да претърсвам мозъка си за спомен, в който с нея сме правили нещо, което не бих желал.

-Спокойно, между нас не се е случило нищо. Снощи не беше на себе си и те доведох тук.- каза тя и се изправи, отивайки до прозореца и дърпайки завесите си, правейки стаята малко по - поносима.

-Трябва да тръгвам. - казах аз и се изправих, веднага след като очите ми отново привикнаха към по - тъмната обстановка.

-Има 1 час преди часовете да започнат, а и не мисля, че бързаш за училище. - каза Лена, скръствайки ръце. - Трябва да поговорим.

-За какво? С теб нямаме нищо, за което да говорим. - казах аз, грабвайки якето си от пода.

-О, напротив. Имаме едно общо нещо и това е Адали. - каза тя и седна на малкото бяло диванче пред леглото си.

Споменавайки Адали си спомних за снощният ни разговор, за начина по който изглеждаше, когато разбра че спах с Лейла. Чувствам се като най - големият глупак на този свят.

-Не ми се говори за нея. - казах честно, нямайки никакво желание да споделям и да говоря за Адали, особено с Лена.

-Тогава ще ме чуеш. - каза тя и се изправи, прекосявайки разстоянието от дивана до леглото. В погледа 'и за първи път видях твърдост, а не лукавство. - Колкото и да го отричаш, Адали не ти е безразлична. Видях как я гледаше снощи, забелязах как започна да се усмихваш след появата 'и. Тя започна да разбива стените ти и ти се изплаши, Хари.

She [H.S]Where stories live. Discover now