Тик. Так. Тик. Так.
Още преди да се събудя напълно успях да чуя тиктакането на далечен часовник, който сякаш се намираше точно под носа ми. Когато се опитах да отворя очи, светлината в стаята ме накара бързо да покрия лицето си с ръка. Паренето в очите ми ме накара да ги разтъркам раздразнено, докато бавно започнах да се изправям от легналото си положение. Когато вече бях седнал в леглото, в което се събудих осъзнах нещо - това не беше моята стая. Миризмата на скъп женски парфюм се носеше покрай мен, а скъпата завивка в скута ми изглеждаше твърде позната, за да е моя. С реализацията къде се намирам се изправих бързо, което накара главата ми да започне да се върти.
-Добро утро и на теб, Хари. Защо бързаш?-попита Лена, която явно през цялото време е стояла на стола до леглото си.
Веднага след като чух гласът 'и толкова близо започнах с усилие да претърсвам мозъка си за спомен, в който с нея сме правили нещо, което не бих желал.
-Спокойно, между нас не се е случило нищо. Снощи не беше на себе си и те доведох тук.- каза тя и се изправи, отивайки до прозореца и дърпайки завесите си, правейки стаята малко по - поносима.
-Трябва да тръгвам. - казах аз и се изправих, веднага след като очите ми отново привикнаха към по - тъмната обстановка.
-Има 1 час преди часовете да започнат, а и не мисля, че бързаш за училище. - каза Лена, скръствайки ръце. - Трябва да поговорим.
-За какво? С теб нямаме нищо, за което да говорим. - казах аз, грабвайки якето си от пода.
-О, напротив. Имаме едно общо нещо и това е Адали. - каза тя и седна на малкото бяло диванче пред леглото си.
Споменавайки Адали си спомних за снощният ни разговор, за начина по който изглеждаше, когато разбра че спах с Лейла. Чувствам се като най - големият глупак на този свят.
-Не ми се говори за нея. - казах честно, нямайки никакво желание да споделям и да говоря за Адали, особено с Лена.
-Тогава ще ме чуеш. - каза тя и се изправи, прекосявайки разстоянието от дивана до леглото. В погледа 'и за първи път видях твърдост, а не лукавство. - Колкото и да го отричаш, Адали не ти е безразлична. Видях как я гледаше снощи, забелязах как започна да се усмихваш след появата 'и. Тя започна да разбива стените ти и ти се изплаши, Хари.
YOU ARE READING
She [H.S]
Fanfiction-Не можеш да поправиш сърце,което е счупено. -Но мога да го заменя. -С какво? -Със своето. Тя ли?Тя беше момичето,което успя да ме измъкне от тъмната бездна на душата ми,лекувайки я с любовта си. Момиче,което се учи да се бори с живота,от момче,коет...