She [H.S]

26

Днес нямах сили дори да се изправя и да гледам изгрева. Толкова бях изтощен от всичките емоции, изпитани вчера, че се чувствах изцеден. Пастелените цветове на утрото влизаха през прозореца ми, огрявайки почти всеки кът на стаята ми.

Не бях мигнал цяла вечер, не защото не ми се спеше, а защото просто не можех. Сякаш имаше някаква невидима сила, която държеше очите ми отворени, а мозъка ми буден. Умората ме притискаше, но мозъка ми работеше толкова бързо, сякаш бях 5 годишно дете, което е яло твърде много шоколад.

За щастие беше петък и дори не си помръднах пръста да се изправя и да отида на училище, като добър и отговорен ученик. Какъвто не бях.
Завъртях се настрани в леглото си и очите ми попаднаха върху снимките, които с Адали бяхме направили на онзи панаир. Сякаш се беше случило толкова отдавна. Имах чувството, че съм изживял това в предишен живот.

Спомняйки си всичко това се чувствах като най - долния човек на света. Държах се с Адали толкова студено и глупаво, а тя просто беше себе си и се опитваше да ме разведри. Иска ми се да можех да се върна назад към тези моменти и просто да ги изживея докрай.

Макар и да не искам, трябва да призная - никога не съм се чувствал толкова свободен и щастлив, колкото когато бях с Адали. Бих дал всичко, за да се върнем в началото и да продължим това, което имахме.
Но както винаги, аз оплесках всичко и вече беше твърде късно. Адали ме мразеше. Аз самият се мразех. Животът ми започваше да набира същите темпове, както преди да срещна Адали.

Аз бях товар. Огромен шибан товар, който не исках за нищо на света да се стовари върху плещите на Адали. Веднъж бях видял истинската страна на тъгата й и не можех да си позволя аз да бъда една от причините. Знаех, че има нещо в живота й, което не е наред. Знаех, че се опитва да го скрие от всички, включително и от мен. Тази мисъл караше сърцето ми леко да се свие, след като аз й бях споделил моята причина.

Може би и това беше причината, поради която вече сме "непознати". Тя имаше нужда от някой, който да бъде до нея, когато тя има нужда. Адали, която заслужаваше всичко, заслужаваше и някой, който да е щастлив и да обича живота, толкова, колкото го обича и тя.
Адали заслужаваше някой по-добър.

И докато размишлявах над живота си, който бавно започва да върви надолу съм заспал под топлината на изгряващото слънце.