She [H.S]

5

  През живота си,хората постоянно правят грешки.Някои големи,други малки.Някои - поправими,други - не.Но точно това ги прави хора.Грешките.Понякога се замислям,за живота си и как той щеше да изглежда ако не съществуваше грешки.Със сигурност нямаше да съм жив.И точно за това,когато направя грешка се сещам,какво ми казваше мама."Безгрешни на този свят няма.Единствено съществуват хора,които все още не осъзнават грешките си,за да ги признаят".Майка ми беше мъдра жена.Кой би повярвал,че би умряла толкова рано.
 
  Не знам защо си мисля това точно в тези ранни часове на утринта.Може би е защото осъзнах,че направих грешка като доведох Адали в домът си отново.Всеки би направил това.Колкото и да не я харесвам нямаше как да я оставя пияна в бара.
  По навик отново се събудих твърде рано и успях да почистя бъркотията в долният етаж,преди Адали да се събуди.Сега просто лежах на дивана и отново гледах тавана,докато очаквах Адали да се събуди и просто да я изгоня от дома си.В последно време с Адали прекарваме прекалено много време заедно,което никак не ми допада.Не искам отново да се привържа към някого и накрая пак да съм с разбито сърце.Не искам да разруша стените,които толкова време градих.

Реших просто да се изправя от дивана и да отида при нея.Ако не е будна,ще я събудя.Погледнах към часовника на стената.8:23.Трябва да е станала.Бавно изкачих стълбите и се насочих към стаята си.Без да се замислям отворих вратата,виждайки Адали да рови в един от шкафовете ми.Явно не ме беше забелязала,защото продължи да рови и когато се обърна и ме видя,тя уплашено подскочи.

-Защо по дяволите ровеше в личните ми вещи?-попитах я,вдигайки вежда.

На лицето ѝ веднага се изписа страх и тя притеснено започна да се оглежда.

-Ъмм...аз..търсех хапчета!Да,имам силно главоболие и си помислих,че може да има хапчета наоколо.-каза тя и седна на леглото ми,хващайки се за главата.

Това момиче или е ужасна лъжкиня,или аз просто вече съм имунизиран от лъжци.

-Хапчетата са в банята.Защо бих ги оставил в шкафа си с бельо?-попитах я,а тя разшири очи и по лицето и веднага се изписа неудобство.Бузите ѝ придобиха розов цвят и тя бързо прибра лицето си в шепите си.

От устата ми излезе тих кикот,но за щастие се осъзнах бързо и придобих сериозно изражение.Приближих се до нея и седнах на един от столовете близо до леглото.