Чувството да си пиян е хубаво. Но чувството да си пиян и истински щастлив е страхотно. Когато алкохола няма задачата да те дави в собствената ти мъка, докато не си забравиш името, той може да те накара да се почувстваш по-жив.
Последният път, в който истински се насладих да съм пиян и да купонясвам изглежда от преди години. Тогава имах чувството, че летя. Нямах проблеми. Имах просто себе си и желанието да живея.
Изведнъж това чувство просто изчезна, оставяйки ме като празна черупка. Защото няма по-лошо нещо от това да живееш, без да искаш да го правиш. Празнотата, болката - те ме промениха. Дали към добро или лошо - самият аз все още се чудя.
Сега, когато с Адали танцуваме по средата на дансинга в клуба, който толкова време проклинах, мога най-накрая да усетя това познато чувство. Чувството да искаш да живееш. Да принадлежиш някъде. С някого.
И двамата сме обградени от тела, но имам чувството, че сме единствените в стаята. Няма го страхът. Няма я болката. Чувствам се странно, чувствайки толкова много хубави емоции.
Мамка му да си истински щастлив и да си пиян е шибано яко!
Очите ми се отвориха, поглеждайки към пияната Адали, която танцува, докато крещи думите на песента. Усмихвам се. Точно в този момент няма как да не благодаря на всичко познато и непознато за нея. За моята Адали. Моят ангел. Моят спасител.
Наведох се и я целунах, приближавайки се колкото се може по-близо до нея. Чуха се няколко свирквания, можех да усетя очите, прогарящи дупки в гърба ми. И за първи път от месеци - не ми пукаше.
Не давах и шибано пени за тези хора, когато в ръцете си държах Адали.
Отделих се от нея и продължих да се люлея в такта на музиката, допирайки чело до нейното. Усмивката ми се удвои, когато тя започна да прави същото.
Чувствата, които изпитах в този момент ме накараха да изтрезнея почти напълно. За разлика от мен, Адали беше изпила доста малко, казвайки че утре планира да се събуди без главоболие.
Пръста й започна да пълзи по ръката ми, която все още стоеше около талията й. Можех да усетя как очертава татуировките ми. И тогава ми хрумна...
-Да се махаме от това място. - казах й и преди да успее да каже нещо я задърпах към входа.
YOU ARE READING
She [H.S]
Fanfiction-Не можеш да поправиш сърце,което е счупено. -Но мога да го заменя. -С какво? -Със своето. Тя ли?Тя беше момичето,което успя да ме измъкне от тъмната бездна на душата ми,лекувайки я с любовта си. Момиче,което се учи да се бори с живота,от момче,коет...