She [H.S]

36

-Адали, по дяволите спри да мърдаш! - казах й троснато, след като повтарях това изречение за трети път.

-Ще спра когато ти започнеш да си по-внимателен. - каза тя, карайки ме да извъртя очи.

-Напълно внимателен съм, просто ти не ми вярваш и издаваш странни звуци. - казах й и можех да се закълна, че я видях да ми се плези.

-Хари, по дяволите, боли ме! Бъди по-внимателен!-извика тя отново, карайки ме да се засмея и да я целуна по врата извинително.

Къщата беше напълно празна и единствените, които я караха да оживее бяхме аз и Адали. Беше около 11 на обяд, 2 часа след като Адали се появи неочаквано на вратата ми.

Сега тя стоеше в скута ми, недоволствайки, а аз се опитвах някак си да сплета косата й. Не бях кой знае добър, но след като тя буквално ми каза "имаш две леви ръце и дори не би успял да хванеш косата ми правилно" нямаше как да й призная, че не съм "професионален фризьор" както лично аз изтъкнах.
Честно казано не съжалявах за решението си, макар че не си усещах ръцете, защото косата й беше толкова мека и приятна за играене. И миришеше на нещо хубаво и сладко.

-Мисля, че ще се влюбиш в косата си. - казах на Адали, когато сложих черен ластик на косата й.

Тя се засмя леко и показа ръка в знак да й подам огледалото. Подадох й огледалото, гледайки плитката на главата й с гордост.

-Приемам знаци на благодарност само в целувки и...

-Хари, кълна се във всичко свято, ще те убия бавно и болезнено!- извика тя, карайки усмивката ми да изчезне.

И преди да се усетя, вече тичах за живота си. Докато Адали викаше зад мен и псуваше на воля, разплитайки косата си, аз тичах напред и правех всевъзможни завои, умирайки от смях.

Когато вече бях обиколил цялата къща и Адали не се виждаше зад мен, реших просто да се скрия в стаята си и и да се снижа до вратата.

Нека видим кой ще спечели, скъпа Адали.

Още преди да отвори вратата можех да чуя тежкото й дишане и бавните й стъпки. Вратата леко се отвори и тя надникна. За няколко секунди наблюдаваше наоколо, сякаш можеше да усети присъствието ми, но накрая се отказа и влезе напълно в стаята. С гръб към мен. Правиш го твърде лесно, Адали.

Преди да ме види се промъкнах зад нея и запуших устата й с ръка, а с другата я бутнах към стената, затваряйки вратата. Очите й се бяха разширили от паника, но когато ме видя, облекчение се разля по чертите й.