She [H.S]

19

Лежах на леглото си и се взирах в тавана на стаята си,усещайки как времето течеше все по-бавно.Скуката ме беше изпълнила още като се прибрах вкъщи и вече започнах да чудя какво да правя.Нервите ми бяха все още опънати и част от мен искаше просто да се откаже и да заспи,но другата част от мен едва стоеше на едно място.

Бях загубил представа за времето,не че ми трябваше.Опитвах се да заспя,за да изгубя времето,но макар и умората да ме потискаше,очите ми отказваха да се затворят.
Точно когато затворих очите си в пореден опит да заспя,звънеца на вратата извъня.Въздъхнах силно и се изправих от леглото си,разтривайки челото си.С бавни крачки излязох от стаята си и се насочих към входната врата.Стигайки до нея се протегнах и я отворих с недоволство.Виждайки човека пред себе си извъртях очи,опитвайки се да изглеждам безчувствен.

-И аз се радвам да те видя,Хари.-каза Адали,избутвайки ме от вратата и влизайки в къщата.

-Какво искаш?-попитах аз студено след нея,нямайки никакво желание да се занимавам с нейните смени на настроения.

-Каза,че ще ми помогнеш да се науча да карам кола.-припомни ми тя.

Сещайки се за разговора ни по-рано се досетих защо е дошла.И все пак не мислех,че ще се появи след днешното ни "сдърпване".Все пак това е в нейн стил - да изчезва когато 'и хрумне.

-Виж Адали,в момента никак не ми е до влизане в ролята на "инструктор".-казах 'и,опитвайки се да я накарам да си тръгне.

Чувайки това тя сведе за кратко глава,но после отново ме погледна,слагайки усмивка на лицето си.

-Знаеш,че няма да си тръгна толкова лесно.-каза тя и седна на дивана.

-О,напротив,ти правиш обратното - тръгваш си.-казах аз саркастично.

-Какво имаш в предвид?-попита тя объркано,изправяйки се от дивана.

-Ти ми кажи,Адали.Всеки път,когато нещо не е както трябва ти просто изчезваш,оставяйки след себе си купища въпроси без отговори!А когато се върнеш се преструваш,че нищо не се е случило.-извиках аз срещу нея.

-Не е така!-каза тя тихо,гледайки ме в очите.

-Точно така е!Кажи ми кога поне веднъж остана и обясни какво се е случило?Кога ми обясни защо в един момент се държиш с мен като с принца на мечтите ти,а в другия - сякаш не ме познаваш?-отново я попитах аз,вече не можейки да търпя всичко в тази ситуация,която е толкова объркана.