She [H.S]

33

-Не мога да повярвам, че отново сме тук! - извика Адали и седна на чина в стаята за наказания, въздишайки тежко.

Защо се намирахме в стаята за наказания ли? На кратко, Адали напсува наш съученик пред учителя по литература, след като той каза "мястото на жените е в кухнята". Какво му каза Адали ли?

-Не мислиш ли, че наричайки го "необразован задник, който никога не е бил в обсега на жена и който най-вероятно започва да оплешивява преди средна възраст", а после ритайки го в чатала и наричайки го "шибано ниско джудже, което си изкарва проблемите върху жените, който със сигурност могат да му сритат кльощавия задник" не заслужи да останеш за наказание в тази стая през следващите...3 часа! - казах аз саркастично, карайки я да завърти очи.

Защо аз бях наказан с нея ли? Е, все пак сме партньори в престъпления. Или е може би защото напсувах учителя, за дето наказа Адали и защити онзи задник, а той случайно ме чу.

-Не се прави на невинен, Хари. И ти си в стаята с мен. - каза тя и ми хвърли кратка усмивка, карайки всичкият ми яд да се изпари.- Като за черешка на тортата, ти все пак ме подкрепи. Да не мислиш, че не чух твоето "това е моето момиче"?

Не, не бях ядосан на Адали. Всъщност бях доста горд с нея и умението й да рита точно в набелязаната цел. А и онзи глупак си го заслужаваше. Радвах се, че Адали му хвърли истината право в лицето или по точно му я...изрита.
А ако се опиташе да й отвърне, което той не успя да направи, щеше да опита малко от Хари.

Бях ядосан по друга причина. Бях прекарал цели 4 часа в Google maps в търсене на перфектната библиотека, където мога да заведа Адали. След дълго търсене и "невинни" въпроси от моя страна, свързани с любимите книги на Адали, аз открих перфектното място. Беше малка библиотека, на 30 минути път от училище, която изглеждаше като излязла от приказка. На снимките можех да забележа малките цитати, закачени върху всеки рафт книги, които бяха прилежно подредени по цвят. А и с всяка купена книга, половината от цената отиваше за благотворителност! Какво по-хубаво от това?

Още от сутринта се опитвах да накарам Адали да ми сподели някоя книга, която иска да си купи, за да мога аз да й я купя и тя да се хвърли на врата ми, признавайки си колко е влюбена в мен. Но...случи се фиаското по литература и ето ни сега, затворени за цели 3 часа в тази стая, която мирише на смърт.