She [H.S]

27

За първи път от месеци успях да прекарам нощта спокойно. За първи път от месеци спах спокойно, почти като бебе, без никакви кошмари. Дори не си спомням кога съм заспал, но самата мисъл за пълноценно прекараната си нощ, ме караше да се чувствам щастлив. Бях забравил  хубавото чувство на съня. Всеки път, в който се сещах за нощта и сънищата, в главата ми преминаваха едни и същи мисли - плач, кръв, страх, омраза, следа от гуми по шосето, студ. Но тази нощ беше различно. Сякаш бях обгърнат от защитен купол, който ме предпазваше от всички кошмари. Може би този купол беше Адали.

Защото, когато се събудих усетих топлина. И не, не е защото се събудих до момичето, което бродеше в главата ми и окупираше мислите ми. Причината беше много проста - Адали се беше сгушила в мен, оставяйки цялата си телесна топлина да стопля тялото ми. Косата й беше разпръсната навсякъде - по възглавницата, върху гърдите ми, както и върху лицето й. Дишаше равномерно, почти спокойно.

На пръв поглед в съня си Адали изглеждаше като едно невинно създание, което изпитва единствено и само любов. Но когато се вгледаш по - дълбоко и видиш засъхналата спирала смесена със сълзи по бузите й, съсирената кръв по ръката й и малките, едва забележими синини по врата й, тогава всеки би потръпнал при мисълта през какво е преминало това създание.

Когато тялото й се размърда бързо отклоних поглед и затворих очи. Би било странно да се събудиш и да откриеш, че някой се взира в теб, нали? Но след като тя продължи да диша спокойно, а аз започнах да де пътя от допира и топлината й, реших, че ще бъде най - добре и за двама ни ако се изправя.

Да я накарам да се чувства неудобно беше последното, което исках. След това, което се беше случило снощи... мамка му, трябваше да отида на това шибано парти и да пребия онзи нещастник.

Отидох до гардероба и внимателно извадих една хавлиена кърпа, опитвайки се всячески да спра всеки силен звук. Особено силното кърцане на старият ми гардероб. 
Излязох през вратата и се отправих към банята, надявайки се денят ми да мине гладко като сутринта.

Влизайки в банята бързо свалих дрехите си и пуснах горещата вода, която приятно обля тялото ми. Капките вода се спускаха по тялото ми, отпускайки всяка клетка в тялото ми. Чувствах се, сякаш отново съм попаднал в онази "приятна черна дупка" на съня си, където не сънувах никакви кошмари и всичко беше спокойно и приятно. Сякаш тази "приятна черна дупка" беше изсмучила всички болезнени спомени, карайки ме за момент да повярвам, че всичко е по старо му. Че нищо не се беше случило - смъртта на семейството ми, раздялата с Клара, разпадането на психиката и живота ми.