She [H.S]

13

ВНИМАНИЕ:Главата съдържа сцени,които могат да бъдат твърде чувствителни за някои читатели.Четете на свой риск!

  Прибрах се вкъщи и тръшнах вратата след себе си,качвайки се нагоре по стълбите.Главата ми беше пълна с различни мисли и теории за това,което видях.Чудех се какво става и защо Адали буквално ме отбягва.Изкачих се бързо по стълбите и влетях в стаята си,отново тръшвайки вратата след себе си.Оставих чантите на пода до леглото си и се хвърлих на леглото,насочвайки очи право към тавана.Сложих едната си ръка под главата и въздъхнах силно.Бях толкова изморен.Физически и психически.

Да,нуждая се от малко почивка и една дълга и спокойна дрямка.Но как да го направя,когато в умът ми се разразява огромна буря?Къде е копчето за изключване,когато ти трябва?
Въздъхнах отново и затворих очи,но отново гледката на измореното и бледо лице на Адали си прокрадна път пред очите ми.Не мога да си избия от главата колко различно изглеждаше тя в този миг.Нямаше я усмивката ѝ,нито саркастичните ѝ коментари.За първи път от както се познаваме,водехме толкова кратък и неловък разговор.Може би това беше истинското ѝ аз.Може би това беше лицето,което криеше зад маската.

                                [•••]

Намирах се посредата на тъмен и изоставен път,всичко около мен пусто и празно.Шосето беше също празно,нямаше никакви коли или други превозни средства,които трябваше да минават през тук.Тъмнимата на ноща не ми позволяваше да видя околността около мен,сякаш се намирах в куб и всичко около мен беше тъмен мрак,който водеше към необятното.Завъртях се настрани,виждайки същата гледка - път,без край.Сърцето ми биеше лудо по неясни за мен причини,усещах как краката ми тихо трепереха.Погледнах надолу към тях,виждайки че стоях върху вече заледеното шосе.Огледах се наоколо,виждайки как през мрака проблясваха красивите снежни преспи.Около мен започна да вали обилен сняг.Нямаше студ,нито вятър.Само сняг.
Отдалече започна да се чува звука на движеща се кола.Беше далече,но и в същото време звучеше толкова близо.Обърнах се отново назад,виждайки далечните фарове на малък автомобил.Присвих очи,но единственото,което виждах беше замазаните фигури на шофьора и човека до него.