She [H.S]

6

  От часове наред гледам белият си таван и размишлявам над "живота си".След поредния кошмар сънят ме напусна и единственото нещо,което ми остава е да зяпам тавана и да си спомням всичките си хубави моменти,преди да тръгна за училище.Понякога си мисля "Защо не избягам?".Защо да не си купя билет за място,което е хиляди километри далеч от тук?Защо не започна нов живот,да намеря любовта и да заживея щастливо,оставяйки миналото си зад гърба ми?Колкото и лесно да звучи,никак не е.Макар и нищо да не ме задържа тук,не мога да си тръгна.Сякаш това място,този град,тази къща,са единствените източници на спомени.Чрез тях мога да си спомням за старото си аз.За това колко щастлив бях.
  Чувствам се глупаво,че съм толкова уплашен да избягам.Може би вече няма какво да губя,за да се страхувам.Аз съм един пълен страхливец.

"Ти си един огромен страхливец,Хари!"-извика тя,карайки сърцето ми да се свие.

"Какво имаш предвид?За какво говориш,Клар?"-попитах я,гледайки я право в яростните ѝ сини очи.

"Не мога повече,Хари!Писна ми да се преструвам!Писна ми да те гледам как се сриваш!Ти си толкова глупав!"-Клара започна да крещи и да ме удря,карайки сърцето ми да започне да се свива все повече и повече.

"Нараняваш ме,Клар."-прошепнах ѝ.Не беше заради ударите,от тях не усетих нищо.Думите ѝ бяха болезнени.Като остриета се забиваха вече в скърбящото ми сърце.

"Аз съм те наранявала?От кога не сме се виждали Хари?Откога не сме излизали?Приятелите ми си мислят,че си ме зарязал!"-отново продължи да ми крещи тя,карайки ме да я погледна бързо.Тук вече чашата преля.

"Какво говориш,по дяволите?Родителите ми починаха!В шибана катастрофа!Сестра ми също!Вчера ги погребах,а ти искаш отново да започна да излизам с теб и да пия,сякаш нищо не се е случило?"-този път и аз започнах да викам.Нервите ми бяха до предела си.Не можех да изтърпя повече.

Когато помислих,че тя ще се осъзнае и ще ме разбере,тя направи обратното - удари ми един шамар и отново ме погледна с ледено студените си очи.

"Върви по дяволите."-каза и тръгна напред,оставяйки ме сам в парка.Снежинките падаха покрай нас,но студът така и не успя да достигне до сърцето ми.То вече беше замръзнало.