40

96 12 17
                                    

Никога до сега не се бях чувствал толкова топъл. Не беше заради слънцето, което усещах върху кожата си. Бях сигурен, че е от тялото, плътно долепено до моето.

И не беше само външната топлина. Имаше някакво чувство в стомаха ми, което ме караше да се чувствам на седмото небе. И усещах топлина. Една топлина, която се разпростираше навсякъде по тялото ми.

Бях попаднал в мястото между безсъзнанието и съзнанието. Чувах птиците, пеещи отвън, както и тихото дишане на Адали. Усещах ръката й да потрепва под моята. Явно бяхме заспали хванати за ръце.

Спях, но имах представа какво се случва в света около мен. И той беше спокоен. И докато сънувах всички тези меланхолични сцени в добавка с някои от снощи, при мен дойде звукът на кола. Паркираща на алеята кола.

И изведнъж реалността ме удари с всичка сила, разбивайки "съня" и приятното време. Осъзнавайки, че това вероятно са родителите на Адали, аз подскочих от мястото си и се обърнах към нея.

Тя спеше по корем, едната й ръка под възглавницата, а другата под дланта ми. Краката ни бяха оплетени едни в други, а косата й беше разпилява по възглавницата като ореол. Изглеждаше спокойна, но колкото и да не исках да я събудя, трябваше да я предупредя. Поне да се облече.

-Адали. Адали! - шепнех и в същото време виквах, разтърсвайки леко ръката й. - Адали, по дяволите спиш като пън!

Лицето на Адали се смръщи и тя отвори очи, но когато светлината я освети, тя бързо ги затвори, лягайки обратно.

-Какво по дяволите? - попита, а аз отново я бутнах, този път ядосвайки я достатъчно, за да се изправи рязко и да ме удари по ръката. - Какво не е наред с теб? Не виждаш ли, че се опитв...

Думите й бяха заглушени от трясването на гаражната врата. Когато чу това, очите й почти излязоха от орбитите си. Лицето й моментално изгуби поруменелия си от вечерта цвят и можех да видя очите й изпълнени със страх.

Адали беше готова да скочи от леглото, когато вероятно осъзна, че все още е гола и лицето й отново придоби червения си цвят. Наблюдавах я, докато взе една кърпа, паднала близо до леглото и се уви с нея, скривайки всяка своя извивка.

-Спри да ме зяпаш и си облечи дрехите! - прошепна ми тя изнервено и се изправи, отивайки до прозореца. - Нашите са се прибрали по-рано от очакваното. Мамка му!

She [H.S]Où les histoires vivent. Découvrez maintenant