She [H.S]

11

Не знаех дали сънувам - за първи път от месеци се чувствах обгърнат от топлина.Все още бях със затворени очи,а мозъкът ми беше полу-заспал.Нямаше как да чувам морето и да усещам вятъра толкова реално в сънят си,нали?Макар,че тялото ми беше изтръпнало,една малка топлина,един малък допир точно върху гърдите ми ме караше да се чувствам толкова добре,че чак ми идваше да остана в леглото си цял ден.

Изведнъж студена течност докосна челото ми,карайки всичките ми сетива да се наострят,а сърцето ми бързо да забърза ритъма си.Отворих широко очи в очакване да срещна белият таван на празната ми стая,но явно съм сгрешил.Вглеждайки се в небето,което тъкмо сега започваше да придобива светлите си цветове,веднага се сетих,че не съм прекарал ноща в спалнята си.Нито в къщата си.

Очите ми веднага се огледаха наоколо,а съзнанието ми започна да възпроизвежда всички спомени от снощи в главата ми,отново и отново.Все още се намирах на хълма.Ето защо чувах морето.Явно сутрешната роса ме е събудила.

Веднага в полу-заспалото ми съзнание изникна и спомена,че не бях тук сам.Трескаво започнах да се оглеждам за Адали,надявайки се че ще я видя да стои тук някъде.Мисълта,че ме е оставила тук сам започна да се настанява в главата ми и аз бързо започнах да се паникьосвам.Бях готов да се изправя,за да се огледам по - добре,но тежестта върху гърдите ми ме спря.Погледнах надолу,виждайки така познатата кафява коса на Адали да се разпростира навсякъде по тялото ми,докато ръцете ѝ бяха свити до лицето ѝ.Не можех да видя лицето ѝ,но според спокойното ѝ дишане разбрах,че все още спи.Заглеждайки се повече успях да видя,че косата и дрехите ѝ бяха влажни,заради сутрешната роса.А малкото ѝ телце беше сгушено до мен,сякаш се нуждаеше от допълнително топлина.

Върнах главата си върху студената и твърда трева,вече спокоен,че не съм прекарал ноща или поне утринта сам.Добре,че мястото е отдалечено и хората не могат да ни видят.Какво ли ще си помислят?
  Внимателно сложих ръка върху талията на Адали,надявайки се че няма да я събудя и да стане неловко.Още щом я докоснах,тя веднага се сгуши повече в мен и въздъхна в съня си,карайки ме да се усмихна.

Фасът от изпушената цигара стоеше близо до главата ми,давайки възможност на мозъка ми да си спомни още от нещата,които се случиха снощи.Кой би повярвал,че Адали,дъщерята на самият директор,може да пуши цигари,да се измъква от наказания през прозорци и да не се прибира през цялата вечер?Аз не бих се сетил.
Може би беше заради това,как изглежда и как се държи с останалите.Адали определено е срамежлива и то доста,но понякога може да се превърне в истинска тигрица.Държанието ѝ вчера ме изненада доста.Аз,който отделя толкова много време върху философията и психологията,не успях да предвидят факта,че това момиче може да крие толкова силна искра в себе си.