She [H.S]

8

-Какво правим тук?-попитах объркано Адали,гледайки през стъклото на колата си.

-Ще видиш!Хайде,не се бави!-тя отвори вратата на колата и излезе,оставяйки ме сам на шофьорското място.

Отначало си помислих,че тя ще бъде тази,която ще кара колата,но когато ми каза,че няма шофьорска книжка,ме остави напълно неподготвен.Не бях карал тази кола от месеци и не само,че бях загубил тренинг,но също така нямах никакво желание да се возя в нея.
  Още когато седнах на седалката си припомних отдавна забравени спомени,с хора,които също бих желал да забравя.Нямах никаква представа на къде карам,Адали беше нещо като мой "пътеводител".Тя ми казваше къде трябва да завия,да карам направо.
И сега,когато се озовах пред панаир,нямах никаква друга опция,освен да изляза и да се опитам всячески да не избягам.

-Хайде!-извика тя,гласът ѝ чувайки се приглушено,заради това,че тя беше отвън,а аз вътре.

Въздъхнах и излязох от колата,а после я заключих и прибрах ключовете си в джоба.Адали нетърпеливо стоеше пред колата,докато аз бавно пристъпих до нея.Пред се разпростираше огромен панаир с всякакъв вид атракции.От увеселителни влакчета до виенски колела,тук имаше всичко, за което едно дете би мечтало.Наоколо беше пълно с хора,макар че беше делничен ден.
Голяма част от хората тук бяха придружени от деца.Още едва от входа се чуваха писъците както на уплашени и разочаровани,така и на щастливи деца.

  Не бях ходил на панаир от дете и не си се представям на някоя децка атракция,но имам ли избор?Адали би ме извлачила до панаира с голи ръце,но не би ме пуснала да си отида вкъщи.
Преди да се усетя тя ме хвана за ръката,задърпвайки ме навътре.Още щом дланта ѝ докосна кожата ми усетих странното електричество,което ме накара да настръхна.Тя развълнувано ме дърпаше през пълното с хора пространство,докато аз се опитвах да смогна на скоростта ѝ.Попринцип тя беше тази,която се опитваше да ме настигне.

През по - голяма част от времето,докато тя ме държеше за ръка и ме разхождаше из панаира,аз просто се взирах в ръцете ни.Някак всичко ми изглеждаше някак странно.Чувството беше странно.Но в и в същото време хубаво.
Изведнъж тя рязко спря,изваждайки ме хипнозата,под която бях попаднал заради начина по - който държеше ръката ми.Погледнах нагоре и видях огромното виенско колело,което се издигаше високо във въздуха.Повечето кабинки бяха заети от хора,някои развълнувани,други просто гледайки телефоните си.