She [H.S]

18

Измина една седмица от както за последно видях Адали.След като се прибрах вкъщи,повече така и не чух нищо от нея.Сякаш потъна в дън земя.Нямаше я на училище,не идваше у нас,нито пък отговаряше на тоновете ми съобщения.Както казах - сякаш беше изчезнала от лицето на земята.

На няколко пъти бях готов да отида отново до тях и да я изнудя да вляза вътре и да разбера какво се случва,но все онзи един и същи глас ме спираше.Този глас,който може да познае кога човек се нуждае от време за себе си.Който не ми позволява да се ровя на дълбоко във всичко случващо се,а просто да изчакам Адали да ми сподели сама.

Не съм глупав.А дори и най - глупавия човек би се досетил,че тези рани и синини не са причинени от едно просто падане.И сега когато се замисля,това не е първия път,в който виждам Адели така.Онзи ден,когато ми върна якето бях сигурен,че нещо не беше наред с нея.Нямаше видими рани,но бледата и кожа и обилният грим сама я издадоха.След това синината на лицето 'и,а сега и всичките тези рани?Не знам дали аз откачам,но не мисля,че Адели е способна сама да си причини това.
Но аз няма да се откажа.Макар и да знам,че Адали ме иска далеч от тази ситуация,аз ще я държа под око.Все пак може да е в опасност.А и без това животът ми е толкова скучен и предвидим,че и на мен самият ми писва.

Слизайки по стълбите единственото нещо,за което мислех е как трябва да се държа с Адали от тук нататък.Не само,че не съм я виждал от седмица,но и не съм сигурен как ще се държи с мен,след като знае,че че съм видял раните 'и.А отгоре на това си нямам никаква представа какво мисли за гердана,които 'и подарих.

Облякох якето си и отворих входната врата,излизайки навън.Като по чудо времето навън беше слънчево,но за сметка на това имаше силен вятър.Огледах се наоколо и когато очите ми попаднаха на момичето,подпряно на колата ми,внезапно въздуха ми спря.Обърнах се към вратата и въздъхнах силно,а после я заключих и  оставих ключа под изтривалката.Обърнах се обратно на пред и се насочих към Адали,която правеше нещо на телефона си.Косата 'и беше спусната и скриваше повечето части от лицето 'и,което не ми позволяваше да видя дали има следа от раните или пък има нови.

-Еха,ти се появи!-казах саркастично аз,стигайки до нея.

Адали вдигна глава нагоре и ме огледа бързо преди да се усмихне криво.Лицето 'и беше напълно празно от всякакви следи и рани.Нямаше нито белези,нито синини.Сякаш нищо не се беше случило.