Нощта на възкресението

27 - Lucifer is an evil asshole

Не ме заведе в килията. Остави ме в една червена стая със страшна на вид черна дървена врата.
Беше спалня, предполагам гостна.
Стените бяха червени /очаквах го /, а по пода имаше бял килим имитиращ козина. В единия ъгъл на огромната стая имаше камина /очевидно никога използвана/, пред която имаше стъклена масичка и светло кафяв диван, който малко не пасваше с интериора на стаята. Аз бих избрала черен.
Леглото се намираше в другия край на стаята. Не, не бих го нарекла легло, а по скоро...спалня, защото беше огромно. Сигурно пет мои версии биха се побрали вътре. От дясно на огромното легло имаше три рафта за книги, но те бяха празни.
Банята, която бе в самата стая, бе доста...бяла. Нормална. Душ кабина, тоалетна чиния и мивка с голямо огледало отпред.
Имаше дрешник, и не знам защо, но ми се прищя в него да намеря басейн. Но имаше само някакви униформи, официални костюми и огледала. Много огледала.
Благодарение на тях разбрах, че съм като Дрек и Данте. Но с нощтно синя козина. И по-къси нокти.
А и, нямах дрехи.
Изложила съм се пред Луцифер.
Това ми крещеше съзнанието. Беше се побъркало. Много ме дразнеше. Не исках да мисля за детайли от срещата чесно казано.
И все пак си облякох един от костюмите, въпреки че нямаше смисъл.
Важното бе, че името Езраел ми бе познато от някъде, но не можех да си спомня от къде. Бях говорила с някой за него, това е със сигурност, но не помнех нито с кой, нито кога. Помнех даже, че изрекох и лъжа по негов адрес, но точно каква също не знам.
След този въпрос започнах да размишлявам над факта, че Алек е свалил брат ми и Дрек долу със себе си.
Защо го бе направил? ~ това бе главния въпрос.
Двамата никога не се бяхме харесвали. Той ме беше ранил, както и баща ми, когато за пръв път се срещнахме! Вярно, че бе пълнолуние, но и друг път се бе опитвал да го прави. Като например на партито...
Мислите ми бяха прекъснати от отваряне на вратата. През нея влезе Вертос, водейки животно на каишка. Буквално.
Усетих, че е вълк и веднага се изправих. Да не би да бяха извикали някой вълк да ме тества? Все пак бяхме в Подземното царство, нямаше да е учудващо.
Вместо непозната фигура, зад Вертос излезе позната. С ярко червени очи и бяло крайче на опашката.
Стоях вцепенена, не знаейки какво по дяволите да направя. Последния път, когато се видяхме го избутах от портал, след като се бяхме натискали. Беше дошъл да крещи? Да се бием? Да се опита да ме...насили?
Черните спомени искаха да ме погълнат, но веднага ги изритах назад. Никога повече.
Вертос беше в стаята и се надявам той не би позволил бой. Не исках да цапам красивия килим, а и не желаех да откъсна гръкляна на Алек точно сега.
Нека се поправя. Вертос напусна стаята, като освободи Алек от синджира, а щом го направи Алек се преобрази и исках да му откъсна гръкляна. Беше толкова близо...
Алек тръгна да се приближава към мен, и с всяка стъпка усещах как вълчия ми вид отстъпва на нормалното ми 'аз'. Беше странно. Сякаш самото му присъствие отслабваше моите демонски сили.
Той дойде точно пред мен с искрящо червени очи. Загледа се в моите, които бяха единствения видим признак, който познаваше, че не съм човек. Неговите очи бяха изпълнени с въпроси, гняв и...някаква искра. Не знам какво точно беше, но беше някаква искра, светла, която опитваше да избута гнева настрана, но без успех за сега. Объркване настъпи в мен и мозъка ми започна да задава въпроси, но останах неподвижна и с безчувствено изражение, точно като неговото.
След още малко игра на вълчи поглед и мълчанка, реших да ги прекъсна, казвайки:
- Здрасти.
Алек повдигна вежди сякаш безмълвно питаше: " Това ли измисли да кажеш, след като ме заряза пред Метро, сам и объркан, а преди това се целувахме, подобрени на дърво?"
Реших да изчакам да видя какво ще отговори, дали ще крещи...чупи...бие с мен...
Но вместо тези неща, които всичките до един бяха в него стил, той просто поклати глава и отиде да седне на дивана.
Последвах го, объркана и седнах до него. Той погледа към ръцете ми, които бях поставила на колене и ме попита с поглед, разрешавам ли му да ме докосне. Повдигнах вежди на свой ред. От кога Алек питаше за, каквото и да е? Но все пак кимнах леко.
Той хвана ръцете ми бавно, сякаш страхувайки се да не му ги отхапя. Повдигна ги до устните си, и ги целуна нежно. От докосването, лек електрошок мина през цялото ми тяло, но беше приятно. После той постави ръцете ми до носа си и вдиша аромата ми. За момент си помислих, че ще се отдръпне с погнуса , защото сигурно смръдях на мъртво куче, но той не го направи. Задържа ги така и затвори очи, продължавайки да вдишва от аромата.
Започнах да се чудя какво толкова ги души и дали не търси вените ми, за да ги разкъса. Шегичка, не мисля, че би...освен ако...
Не! ~ заповядах си. ~ Това е Алек и е влязал, буквално в Ада, за да ти спаси задника. Не би те наранил. Не и сега.
Алек пусна ръцете ми и те увиснаха около двете ми страни като куки за риболов. Искрите от докосването му изчезнаха и сякаш празнината от липсата на Данте стана по-голяма от преди.
Тръгнах да ги поставям на коленете си, но той отново ги пое. Искрите се завърнаха, попълвайки почти изцяло дупката.
- Ти си тук. - бе първото, което каза с дълбок глас.
Повдигнах вежди. Ама той сериозно ли?
- Естествено, че ще съм тук. - изсумтях. - Къде другаде? - попитах и огледах голямата стая, като издадох лек смях в края на изречението си.
- Не в Подземното царство? - той ме попита и дълбокия тон бе заменен с леко веселяв и нормален.
Извъртях очи на коментара му и се наведох близо до лицето му.
- Не се ли научи да очакваш, най-неочакваното от мен? - попитах игриво.
- Не. - той поклати глава. - Но мисля, че се научих да си пазя топките и красивото лице като съм около теб. - добави със смях накрая.
- Мислиш? - повдигнах вежда.
- Да. - той кимна и се приближи повече. - Мисля. - добави и вече бяхме на сигурно сантиметър разстояние.
Сърцето ми затупка шумно в празните ми гърди. Адреналин заля цялото ми същество и сякаш от нищото, ми се прищя да забия устните си в тези на Алехандро.
- Мислиш...- повторих, но този път като шепот, опитвайки се да контролирам дишането си.
При него не се получаваше.
-...че те искам. - той добави и следващото нещо, което знаех бе, че някак ме бе накарал да легна на дивана и сега бе над мен, целувайки вратът ми жадно.
Истенах от изненада, или удоволствие, не мога да кажа точно. Неговите устни бяха станали по-меки от преди и по-плътнни. Или така си мислех.
Целуваше, хапеше и ближеше вратът ми с такава ярост...каквато само една истинска Алфа притежава. Мислеше ме за своя, за част от глутницата му, и се бе отдал на другото си Аз, вълка.
За момента това не ми пречеше.
Алек захапа меката част на ухото ми, докато ръката му започна да гали корема ми. После той постави глава върху му и съблече черната риза, която бях намерила в гардероба. Започна да целува корема ми, което изпрати топли вълни по цялото ми тяло и електричество се зароди в мен. Всяко малко докосване, което той правеше изпращаше нова и нова вълна. След като Алек се умори от белязания ми корем, той се насочи към гърдите ми. Паника се опита да ме завземе, но я пратих на майната си. Да прави, каквото иска сега, после ще му сритам задника.
Той премахна спортното ми бюстие като остави на показ големия ми, и смея да кажа, добре оформен бюст. Ако очите му не бяха напълно разширени до сега, то вече със сигурност бяха. Той си пое дълбок дъх, поемайки наполовина голото ми тяло с поглед. Той облиза устни и усетих как гърлено ръмжене се надига от него. И след секунди отново бе върху мен, масажирайки лявата ми гърда, докато ме целува бясно, а езика му шари из устата ми, борейки се с моя.
Аз стена и шептя името му през цялото време. Бях забравила какво беше да те докосват по гърдите, особено ако са силно мъжки ръце. Такава сензация се случваше много рядко, защото имах прегради. Грешките от миналото ми нямаше да се повтарят.
Скоро Алек започна да смуче крайчеца на гърдата ми и това накара топка в корема ми да се заформи. Исках още.
И не желаех той да е в Алфа ролята повече.
Махнах главата му от себе си, а когато най-накрая успях ми се прищя да не бях. Почти изкимтях от загубата на неговата уста около гърдите ми. Но почти.
- Мой ред. - усмихнах се невинно от Алек и ни преобърнах, но преди това махнах тениската му.
Гледката на голия му кръс малко ме замая. Имаше един пакет от шест плочи, перфектно оформени, а около тях имаше имена на карти. Асото бе изобразено изненадващо красиво и прокарах пръсти по него. Алек вдиша тежко, когато пръстите ми докоснаха кожата му. Усмихнах се и продължих да оформям формички около кръста му.
Когато това ми омръзна се наведох и започнах да нанасям целувки по вратът му и след всяка целувка да облизвам мястото ѝ.
- Хейрън...- Алек изстена името ми.
Това само ме насърчи да продължа с работата си и започнах да смуча кожата му, докато го галех с другата си ръка.
После реших, че е време да сваля анцунга от крачетата му, но после някой сякаш ми удари шамар.
Не буквално, а като моите мислени шамари, но този беше от чужд собственик.
" Виж очите му! " Излая гласът на Данте в главата ми.
Спрях работата си с объркване.
- Данте? - казах на глас и станах от Алек.
Отговор нямаше и макар и още леко замаяна, погледнах в очите на Алехандро. Те горяха, докато ме оглеждаха, но чак сега забелязах нещо в тях. Те не бяха червени, а искрящо оранжеви, леко замъглени.
Подскочих назад и веднага навлякох ризата си отгоре.
- Какво по дяволите!? - попитах с гняв.
Кой беше този тип?
След няколко премигнвания пред мен дори не беше Алек, а Вертос.
- Ти какво правиш тук? - излаях отново и усетих как си връщам полу-човешкия вид.
Очите на Вертос възвръщат пълната си оранжевост и блесота. Той също си облече дрехите на Алек и стана от дивана.
- Изпълнявам заповеди. - въздъхна той.
- Изпълненяваш заповеди, значи? - присвих очи аз, бях повече от бясна. - И от кой?
- Луцифер. - отвърна просто като отмести поглед от моя.
- И как, по дяволите прие формата на Алехандро? Дори вълчата! - настоях да узная като вече исках да удуша Луцифер.
Не Вертос.
Луцифер.
- Илюзия на носа ти. - каза, но не поясни повече. - Ще тръгвам. - той обяви и тръгна към вратата.
Метнах се пред него и застанах в позиция за атака.
- Никъде не отиваш, докато не обясниш защо и как, с детайл, направи това! - казах с Алфа-тон. - Както и какво си! - добавих с повече сила.
Очите му не се замъглиха за дълго, но достатъчно, за да промърмори:
- Адската-хрътка.
После ме бутна от пътя си, като обгори ризата ми и запали козината ми. Изкимтях от болка и хванах лапата си с другата си. Нямаше да го докосвам, но не исках да обръщам гръб на врага.
Точно преди да излезе, Вертос се обърна към мен с бледи очи и каза:
- Ще те взема от стаята след огнения следобед. Луцифер ще те очаква в тронната зала на Хадес. Върни човешкия си вид.
А после наистина излезе от стаята.
Стоях вцепенена, не знаейки как да реагирам, докато ръката ми пулсираше от болка.
А след няколко минути мозъка ми започна да функционира на пълни обороти. Смлях цялата информация от пристигането ми в Подземното царство, до сега, за броени секунди и започнах да обмислям начин да намеря Данте и приятелите ми.
Тръгнах към вратата с тайната надежда, че е отключена, защото, когато Вертос излезе не чух щракане на ключалка. Вратата се отвори, и за миг реших, че наистина мога да изляза, когато...се блъснах в невидима стена.
Объркано, пробвах да изляза отново, но резултатът бе същия.
Въздъхнах тежко и реших:
" Луцифер е зъл задник " ~ и се насочих към дрешника, за да облека нещо по-официално.
Все пак не всеки ден те викат в тронната зала на Дявола.