Нощта на възкресението

25 - The demon's call

  Догади ми се секунда, след като бяхме погълнати от портала. Червата ми се запреобръщаха и имах чувството, че щях да повърна ако само след секунди не усетих тъврда земя под краката си.
Погледах надолу и видях цимент в изкеящо сребърен цвят. Намръщих се, защото очаквах пръст, поради някаква причина. Виня книгите за това.
Преместих погледа си напред и пред погледа ми се изяви величествен дворец, направен от черен обсидиан. Изглеждаше някак прозрачен, но всъщност не можеше да видиш нищо от вътрешноща му. Имах предчувствието, че е направен така нарочно. Двореца разполагаше с две тераси, като едната се падаше на третия етаж, където предположих се намира някава зала, а другия бе на самия таван, правейки дълбока сянка точно пред прага. Имаше две кули от двете страни, където се усещаше присъствието на демони, не знаех как ги усещах, може и да грешах, но със сигурност имаше съдържание на сила там. Като цяло двореца издаваше огромна мощ, но там специално я усещах по-силна.
Двореца разполагаше с множество прозорци, от страната, от която го гледахме, но пред прозорците бяха поставени решетки. Здрави, черни дръжки, направени от стикска стомана. От това разстояние усещах студения им допир, сякаш се мъчеха да изсмучат душата ми в момента.
Отделих поглед от тях и погледнах напред. От двореца ни делеше само една градина, изпълнена с някакви странни растения. През нея се минаваше по пътека, направена от същия сребърен под, върху, който седяхме сега. Разликата бе, че имаше черни камъни и факли от двете си страни. Зад себе си имах огромна порта със сатанински символ по средата, знакът на Луцифер. Равнобедрен триъгълник,с извити крайове и със спуснати две линии от двата ъгъла, отдолу имаше буквата "v". Портата бе направена от черен метал, или поне така си мислех. Около нея не се усещаше магия. Дръжките, които бяха огромни, бяха извити във формата на две дяволски рога. Колко очевидно.
- Може ли да ме пуснете, госпожице? - попита ме някой. Моментално бях на крака и се обърнах към Езраел, който ме гледаше развеселено. Преместих погледа си към ръката ми, която стискаше рамото му. Изненадах се и я махнах като попарена. Това още повече го развесели по някаква причина, но не ме разгневи. Усещах умората, адреналина, който ме бе завладял си занимаваше. Краката ми бяха като желе и съм благодарна на гордостта си, че не ми позволи да се строполя на земята като чувал с картофи. Затова, вместо да му се нахвърля на бой, и вероятно умра, измърморих едно:
- Извинявай... - с тих и учтив тон.
Какво? Не ме гледайте така. Може и да късам глави, но си имам възпитание, а и...ми стигат толкова битки за днес.
- Извинена сте. - отвърна той с развеселени очи, но гласът му си оставаше студен.
Все пак не усетих никакъв гняв, както попринцип бих, за това просто кимнах и погледнах към двореца.
- Хадес е там? - зададох възможно най-тъпия въпрос, за което си забих мислен шамар. Ах, това не ми липсваше...
- По-скоро Луцифер. - отвърна Никос, чийто глас ме изненада, но не го показах. - Последно Хадес се качи при Господарката Никрис за Проблема. Буквално го изпари от трапезарията. - обясни и мисля, че с последното изречение се опита да направи шега, но изражението и гласът му си останаха строги и сериозни.
- А...ка...какъв е..този проблем? - попита треперещ Харис и го видях как се сниши леко като срещна погледа си с този на Никос.
Никос от друга страна изглеждаше сякаш иска да ни пререже гърлата. Но сега този, жаден за кръв поглед, бе насочен към моя спътник. Знаех моментално, какво трябва да направя, за да му спася задника поне за сега.
Отидох до Харис, стараейки се да вървя нормално, без клатушкане като на пияница. Когато стигнах до него го хванах за рамото и го накарах да ме погледне в очите.
- Не задавай въпроси и не говори ако не си питан. - изсъсках му, използвайки Алфа-тон.
Отдъпнах се от него и тръгнах обратно към предишното си място до Езраел.
Ала тялото ми не бе на същото мнение. Черни петна се изявиха пред очите ми. Реших, че са някакви създания, защото все пак бяхме в Подземното царство, но не. Това беше символа за припадането.
И се оказах права. Само след секунди се строполих на пода и светът се превърна в Първичния Хаос*.