Нощта на възкресението

30. - The Library of the Dead

Взирах се в портите на библиотеката с разширени от изненада очи.
Била съм тук преди. И то много пъти.

Беше толкова...шокиращо, изненадващо и странно. Библиотеката на Мъртвите беше тази от Казанлък? Уау.
Познатата обстановка донесе със себе си стари спомени от предишния ми живот. Книги. Бях полудяла по тях преди едно известно време и всяко лято като отивах в града изчитах по цели поредици за седмица.
Както и да е...
Щом влязохме в Библиотеката, Луцифер изчезна. Не буквално, но ни изостави без да каже нещо. Скелетовите му стражи не можаха да преминат портите, нито двуглавите кучета. Това остави мен, Виктор и Алек сами. И сега просто стояхме в неловка тишина, обградени от прашни книги.
Докато не я наруших, разбира се:
- Трябва да потърсим втората част от пророчеството.
Виктор настръхна, вълчите му очи, шарейки наоколо неспокойно. Алек остана безразличен.
- Някои от вас сеща ли се какво гласеше то? - попитах, леко неспокойно, защото с всичко случващо се, от както тръгнахме, пророчеството беше избледняло от главата ми. Виктор погледна към Алек в очакване. Алехандро от своя страна въздъхна дълбоко и изцитира първата част:

Запад и после юг , изкачете най-високата планина, преминете през най-дълбоките езера по пътя, преминете през гори, убийте стригои и вземете Златния пръстен. Втората част ще откриете в Библиотеката на Мъртвите.

- Докато търсехме портал, за да те измъкнем от тук, отрихме един мъж, инструктор по катерене и вълк от глутницата Изгряваща Луна. Мислим, че пръстена е у него. - съобщи Виктор.
- Защо? - попитах с повдигната вежда.
В малкото часове, в които бях влязла, знаех че Изгряваща Луна бе глутницата, настанила се в Рила. Те са известни със специфичните си лапи, приспособени за лесно катерене по скалите и с дебелата козина, предпазваща ги от студа. Тяхната територия бе прочута сред хората с Рилските езера, а за върколаците, с искрящата луна, отразяваща се в тях.
- Защото се казва: Запад и после юг , изкачете най-високата планина, преминете през най-дълбоките езера, в пророчеството. - отговори ми Алек. - На запад към София, от там на юг към Рила. Преминаваме Мусала, преплуваме Седемте Рилски езера, а неговия наблюдателен пункт се намира точно на брега на последното.
Мислено си представих картата и те бяха прави. Наистина имаше възможност пръстена да е у този върколак. Това значеше, че трябва само да намерим втората част от пророчеството и да го изпълним. Звучи лесно и безболезнено, нали?
- Да се разпръснем. - предложих след минутка мълчание. - Ще покрием повече територия и възможността да открием втората част е много по-вероятна.
- Полудя ли? - попита Алек ядосано. - Това е Библиотеката на Мъртвите! Не знаем какво има тук!
- Алек, това е библиотеката от Казанлък. Огледай се! - сопнах му се.
- Илюзия. - той изсъска. - Библиотеката на Мъртвите създава илюзия, че си в позната обстановка преди да те изплаши до смърт.
- От къде знаеш? - попитах по-ядосано от преди, очите ми започвайки да светят.
Алехандро само изсумтя и не ми отговори. Щях да му се нахвърля ако Виктор не се обади:
- Докато беше изчезнала разпитахме няколко глутници. Те ни разказаха повече за нея.
- Как знаете кое е лъжа и кое е истина? - попитах все още скептично.
- Не знаем. - отговори Алек с дълбок глас. - Но сме склонни да повярваме. Не може да бъде толкова лесно.
С ядосано ' хм ' се съгласих и наволно тръгнах нанякъде.
- Къде? - попита Виктор зад мен.
- Идвайте. - отвърнах и продължих напред, като след секунди бях присъединена от момчетата.