Нощта на възкресението

16 - Blood Moon ( part 2 )

- Виктор? - попитах с изненада в гласът си, гневът ми забранен за момент.
- Успокой се. - той каза със сериозен тон, очите му светейки заплашително.
Нещо в тона му ме накара да поклатя глава в знак, че ще го направя. Бях забравила всичко друго освен факта, че ръката му все още бе на рамото ми, сега леко масажирайки го, успокоявайки нервите ми.
- Дишай сестричке, дишай. - той прошепна и като изпозлва думата ' сестричке ' се стегнах на момента. Той осъзнал грешката си постави двете си ръце на раменете ми и започна да ги масажира отново. Това помогна до някаква степен, но не беше достатъчно. Постепенно обаче усетих как зъбите ми се прибраха на мястото си и ноктите ми се свиха и придобиха вид, сякаш имах маникюр.
След няколко минути, в който той просто ме разтриваше, махна ръцете си от раменете ми и ги погледна. На ръцете му бяха изникнали двуметрови нокти, сигурно колкото моите преди трансформация. Зъбите му също бяха пораснали и знаех, че той ще се трансформира тази вечер, беше неизбежно. Но също знаех колко болезнено е това и, че той няма да желае да се покаже слаб пред целия Дом, за това оставих инстинкта си да ме води и поставих ръце на бузите му, затваряйки очите си. Усетих го как се напрегна, но някак си знаех, че също беше затворил очите си.

***

Озовахме се в някакво бяло пространство, беше празно с изключение на нас двамата. Поради някаква причина и двамата бяхме задъхани и потни.
- Къде сме? - попитах го объркано.
- Ти си тази, която ни доведе тук. - отвърна ми 'брат' ми със завъртане на очите си. - Да не би току-що да ме нарече брат? - той попита, повдигайки веждите си.
- Ти да не ми четеш мислите? - питах го, повдигайки своите в отговор.
- Ммм може би? - той отговори с усмивка.
- Как?
- Не знам. - той ми отговори и можех да кажа, че е искрен. - А ти как знаеш какво чувствам?
- Бива ме в четенето на емоции по изражение? - предложих леко несигурно.
- Друго е, сигурен съм. - той настоя, тропайки с крак недоволно.
- Добре господине като знаете толкова, тогава ми кажете къде сме и как правя тези неща? - сопнах му се като малко дете.
Той повдигна ръце в знак на незнание и аз си отбелязах мислена точка за мен, с което си спечелих раздразнен поглед.
- Как да се махнем от тук? - попитах, защото не се чувствах сигурна на това място.
- От филмите, които съм гледал мога да предложа, че сме в съзнанието ми, или твоето. За това предлагам да си мислим как напускаме това място и да видим какво става.
Кимнах и затворих очите си, мислейки си за партито на игрището на Дома. След секунди не усещах пода под краката си и изпаднах в черна дупка...