Нощта на възкресението

21 - The dead man

Следвах миризмата може би от часове. Слънцето беше започнало да залязва, а аз да се уморявам.
Знаех, че щом луната изгрееше щях да получавам прилив на енергия, но за сега липсваше. Лапите ми ме боляха и дупката в гърдите ми сякаш беше натежала с педест килограма от трансформацията, когато почти липсваше. В началото на своя 'поход' се чувствах отвратително, защото се бях държала ужасно с Алек и го бях използвала, за да предаде информация. Беше ми също гадно, защото излизах като егоестичния герой, който спасява всички и всичко, и накрая ще обере трофеите.
Но като вървях повече и повече, започнах да се убеждавам, че направих правилния избор като ги оставих на паркинга. Бях избегнала доста капани, някой от които не бяха направени от хора, а от Нефилми. След всеки такъв капан се чудех какво точно прави Ана-Ива сега. Бяха изминали два месеца от срещата ни последно и се надявах тя да е добре. В този ред на мисли се замислих и за вампирката ми приятелка, Мира. От нея също нямаше и знак, но някак си за нея бях наясно, че е добре, докато при Ана-Ива това липсваше.
Капаните бяха много опасни за неопитните очи. Нека се изнася, аз нямах опит, но можех да усетя къде е капана точно в последния момент, за да го избегна. Самите капани бяха най-често покрити с листа и направени от сребро, намазани с вълче биле. В часовете по Логика в битка ни бяха показали трик как да усетим къде точно се намира вълчето биле, без да се приближаваме прекалено много. Едно докосване до кожата можеше да доведе до тежки изгаряния при върколак, докато в същото време го отрови, а за първокурсник като мен си беше направо директна смърт. Имаше и друг тип капани, като въжета, който те оплитат и пускат ток. Бях станала свидетел, на какво прави един такъв капан, благодарение на едно зайче и реших, че не желая да се опържа като него.
Къркорене в стомаха ми ме изкара от мислите ми. Погледнах към него и изръмжах тихо, проклинайки факта, че не бях яла, от както напуснах дома.
Ако беше останала с групата си, сега щеше да ядеш кюфтета и картофки! ~ скара ми се онази част от съзнанието ми, която все още не беше убедена, че съм направила правилния избор.
Но чак после осъзнах, че не беше тя и си припомних, че имам и друг в себе си.
"Нек?" Попитах в съзнанието си, но не получих отговор. " Нек?" Попитах отново и усетих размърдване и присъствието да друго създание в тялото ми се усети. Дупката в гърдите ми се запълни до някаква степен и болката не беше така адска, но все още я усещах.
,,Тук съм." Той отвърна и за миг не можах да позная гласът му. Отдавна не го бях чувала.
"Как си?" Попитах го и седнах под едно дърво, за да си взема малко почивка.
Смътно си спомнях как ми беше казал, че ще се наложи да го пускам да хапне малко, от време на време, а това се беше случвало нула пъти. Почувствах се виновна, но той също не го бе споменал до този момент. Не директно, а чрез чувства.
,,Като цяло добре." Той отговори, но не звучеше напълно искрен.
"Истината." Настоях.
,,Сериозно, от както Данте беше взет от съзнанието ти се чувствам много добре." Той отговори, но го усещах как лъже.
Тогава думата 'взет' се заби като коршум в главата ми. Да, имах подозрения, че някой го е взел, но не вярвах някой да има тази сила. Освен водача на Подземното царство.
Сънят ми от предния ден проникна в съзнанието ми и изпрати тръпки по тялото ми.
" Нек, знаеш ли как го взеха? Като цяло, какво знаеш за случаят?" Попитах със сериозност, защото дори да имах мисия, мисля че ще е добре да я изпълнявам без болка в гърдите си почти през цялото време.
Усетих как Нек настръхна леко, но гласът му прозвуча в главата ми, точно когато си мислех, че няма да отговори:
,,Беше някой могъщ. Много могъщ." той започна с нещото, за което вече знаех. ,,Данте беше бесен, че изгуби дуела срещу Алфа Виксен. Замалко да ме нападне дори и реши, че ще отпусне малко оградата, която попринцип те предпазва от другите демони. По този начин Граф Рис, един от най-могъщите демони влезе в съзнанието ти и говореха. От моята позиция не можех да ги чуя, а и дори и да бях близо нямаше да мога, защото графа беше сложил някакво заклинение. След малко Данте изчезна и после се появи, докато ти беше в безсъзнание. Но после беше взет отново." Завърши ангела-вълк и аз изръмжах яростно.