Нощта на възкресението

8 - You're not going anywhere

Едно огромно куче се беше сгромолясало върху мен и ме ближеше с дългия си език.
Дългите му лапи ме припираха към земята и аз не можех да се освободя.
¥Господарке! Господарке! Слава на Никрис ,че сте добре!¥ каза глас в главата ми с паникьосан тон.
- Да,да добре съм ,разкарай де от мен. - казах уж ядосано ,но прикривах радостта си да видя кучето си.
¥Слушам и изпълнявам.¥ Каза Диабло сериозно и се махна от тялото ми.
Изправих се леко , помагайки си със стената до мен и го погледнах. Козината му не беше мита ,беше мръсна ,кървава и кална. Очите му искряха от щастие и опашката му се мяташе наляво-надясно от щастие. Приближих се до него и клекнах ,за да го прегърна. Щом го направих Зеро постави глава на рамото ми и изкимтя от щастие. Моментът беше прекъснат от една преправена  кашлица зад нас. На момента се обърнах и изправих ,а Алек седеше опрян на вратата с ръце в джобовете.
- Какво? - сопнах му се аз.
- Аз тук ли да седя? - попита той игриво , игнорирайки тона ми.
- Да. - казах простичко и погледнах Зеро ,който бе впил очите си в Алек изпитателно.
- Нима? - той повдигна вежда и пристъпи една крачка напред в стаята. На момента бе съборен от Диабло. Кучето се бе изтреляло от мястото си със скоростта на светлината,нямах време да го спра.
¥ При ваша команда ще го убия , господарке ¥ чух гласът му отново ,този път яростен.
- Колкото и да ми се ще ,недей. - казах с въздишка. - Пусни го и ела при мен. - наредих.  - Но го забий в земята пак ако прекалява. - добавих ,когато кучето вече бе до мен.
Алек се изправи бавно ме изгледа на кръв и аз му се засмях в лицето. Той взе една възглавница от леглото ми и ме замери с нея ,избегнах сблъсъка с меката повърхност благодарение на вълчите си рефлекси. Зеро седеше на като на тръни до мен ,следейки реакцията ми ,но аз само се усмихнах и взех една възглавница от леглото на Зини Рей и се прицелих в него ,той се наведе и аз пропуснах ,но бързо взех втора възглавница и този път го улучих в лицето. Смехът ми се разнесе из стаята отново и честно се почувствах прекрасно. Не си спомнях последния път ,когато се смях искрено. Той се нацупи като дете и ми се нахвърли , трансформирайки се във въздуха ,изненадах се и той ме събори на земята като се чу едно 'туп' . След това бързо се трансформира обратно в човек ,все още отказвайки да ме пусне и след няма и секунда започна да ме гъделичка. Започнах да се смея с цяло гърло и се опитах да се превия на две ,за да спре. Не ми се получи. Той започна да ми се смее на опитите за освобождение ,все още не спирайки да ме гъделичка.
- Добре....с... стига... стига! - казах опитвайки се да си поема дъх от смях.
- Кажи вълшебната думичка. - отвърна ми той с някакъв развеселен тон и усмивка. Ама това наистина ли бе Алек?
- М...моля? - казах повече като въпрос и той се спря ,което ми даде възможност да дишам.
Няколко минутки ,в който дишах и издишах бързо , поемайки и изпускайки въздух от себе си преминаха в мълчание. След това погледнах към Алек и после към себе си. Той беше седнал върху корема ми ,не отпускайки теглото си ,а  ръце му бяха отпуснати около двете му страни. Той ме гледаше с нескрито любопитство ,сякаш бях някакъв експеримент.
"Точно така! Експеримент! Той ще те използва Хейрън! Събери си проклетите мисли и го разкарай от себе си." Данте ми се скара ядосано ,а аз се ядосах на него.
" Значи цял ден те нямаше и изведнъж се пръкна от някъде." Пратих му ядосаната си мисъл и се намръщих.
"Имаше съвет на Великите ,нямаше как да го пропусна." Той каза спокойно и аз се намръщих още повече и тъкмо щях да го попитам какво има в предвид , когато той каза "После. Разкарай го от тук." И усетих как напусна съзнанието ми.
Замислих се за момент. Алек би ли ме използвал?
,,О ,да той би." Каза подсъзнанието ми и веднъж реших да го послушам.
Погледнах Алек отново ,той все още седеше върху корема ми ,но ръцете му бяха върху вратът ми , докосвайки го съвсем леко. Дори това докосване ме докарваше до лудост. Какво по дяволите ми се случва днес? Ядосах се на себе си и махнах ръцете на Алек от вратът си. Той се изненада ,но не му обърнах внимание. Опитах се да го избутам от себе си ,но той не мърдаше.
- Разкарай се от мен! - казах му ядосано.
- Иначе какво? - той попита игриво и аз щракнах с пръсти. Диабло беше до мен за части от секундата и се зъбеше яростно на Алек. - Оу ,ама ти си сериозна. - той каза леко изненадано и се изправи бавно , като не забрави да докосне лицето ми с ръка преди да се изправи. Изръмжах му ядосано ,а той се засмя леко и ми подаде ръка. Отблъснах я и се изправих сама ,като си иступах тениската ,която на нищо не приличаше. Реших ,че е време да се преоблека и се насочих към шкафа ми от другата страна на стаята. Отворих го и се наведох ,за да взема едни много удобни черни маратонки с бял кант отстрани ,усетих поглед зад себе си ,но го игнорирах. Изправих се и огледах все още , някак сгънатите ми дрехи. Избрах камуфлажна тениска с логото на 1ви курс и един дълъг широк панталон със същия като на тениската камуфлажен цвят. Марките малко не се вързваха ,което ме накара леко да се нацупя ,но бързо реших ,че няма да се ядосвам за глупости днес.
Обърнах се и , подминавайки Алек отново натиснах книгата и банята се отвори. Знаех ,че имаше някаква възможност Алек да влезе ,докато се преобличах за това се обърнах към Диабло със сериозно изражение:
- Пази вратата ,докато не изляза. Не го пускай , ако тръгне да минава през теб позволявам да го повалиш на земята ,но не го хапи ,само ако се трансформира или нещо от този сорт.
¥ На Вашите заповеди , господарке ¥ чух гласът му и кимнах , влизайки в стаята.
Веригите веднага приковаха погледа ми ,кожата на вратът ми настръхна и се отдалечих от тях ,колкото се може по-бързо и по-далеч. Мразех чувство ,което те принасяха ако си около тях. Забелязах ,че едните вериги бяха използвани , предполагам от Зини Рей ,защото имаше следи по стените от нейната част и кръв...много кръв. Ноздрите ми се разшириха, вдишвайки приятният аромат. Я чакай... приятен?
"Данте!" Скарах му се моментално ,пак ми човърка в мислите ,нахален демон!
Чух само смях и усетих как ме напуска отново и изръмжах тихичко от досада.
Насочих се към огледалото и момичето ,което видях не бях аз. Тази срещу мен имаше страшно рошава и кална коса ,под кървавите си очите имаше черни торбички ,раменете и бяха отпуснати надолу, сякаш носейки товар. Дрехите и почти ги нямаше , разкривайки почти напълно голо тяло ,с някой не зарастващи рани. Наложи ми се да премигна няколко пъти ,за да осъзная ,че това бях аз. Скочих от изненада и моментално се насочих към душ кабината и пуснах водата ,но ми беше леко гореща ,за това бързо се отдръпнах. Съблякох остатъка от дрехи ,който имах по себе си и охладих водата. Получи се приятно топла вода и влязох да си взема един бърз душ.
След душа излязох и увих кърпа около мокрото си тяло , насочвайки се към дрехите си. Не си бях взела бельо.
,,Мамка му!'' Изпсувах в главата си и въздъхнах.
Мина ми през главата да се трансформирам във вълчото си тяло ,но зъбите ми със сигурност щяха да разкъсат плата на бельото и затова отхвърлих тази мисъл. Помислих и да пратя Диабло ,но бързо прогоних тази мисъл. А и какво толкова ми пукаше ако ме види само по кърпа? Важното беше да не ме пипа ,нали?
Отворих вратата и веднага бях посрещната от чифт изненадани зелени очи. Те обходиха цялото ми едва покрито от кърпата тяло и се спряха на моите очи. Подминах момчето бързо и извадих един черен спортен сутиен и едни гащи ,после бързо се шмугнах между него и Зеро в банята и затворих вратата , заключвайки я за по-сигурно. Набързо подсуших косата си и се облякох набързо. Не пропуснах да си измия зъбите и да наплискам лицето си с водата. Вече не изглеждах толкова зле. Торбичките под очите ми не си личаха толкова много ,а очите ми вече не бяха почервенели от липсата на достатъчно сън. Косата ми все още бе мокра ,но аз я сплетох набързо и излязох от банята.
Алек се бе паркирал отгоре на леглото ми и разглеждаше някаква книга . Отне ми секунда да осъзная ,че разглежда моя скечбук ,където се намираха скиците ми за училищни проекти и моите си драсканици.
- Какво правиш с скечбука му по дяволите! - креснах му и се хвърлих върху леглото си ,което ме изненада. Кога почнах да скачам толкова високо? Бързо игнорирах мислите си и се насочих в настоящето ,грабвайки тетрадката от ръцете му. - Не ми пипай нещата. - казах по-спокойно ,но все още бях бясна.
Той се приближи опасно близо до мен и ми се усмихна ехидно.
- Само ако ме целунеш. - каза го бавно ,не сваляйки усмивката си ,а аз се изненадах ,но бързо се окопитих.
- Това няма да стане. А и вече трябваше да сме при Алфа. - добавих ,надявайки се споменаването на Алфа да го накара да се забърза. Мисия неуспешна.
- Алфа може да почака ,нали Зини Рей каза да те заведа като се наспиш. Така че все още имаме време. - той се приближи повече ,а аз тръгнах да стъпвам назад ,но усетих ,че нямаше къде за това преглътнах и погледнах разстоянието от пода до мен ,преценявайки дали просто да не скоча долу.
Докато изчислявах и размишлявах над възможностите не бях усетила ръката на Алек да се увива около кръста ми ,нито как ме беше придърпал близо себе си. Или той се беше приближил?
- Какво... правиш? - попитах ,гледайки го в изумление ,не знаейки как да реагирам. Къде ти е демона като се нуждаеш от него?
- Карам те да се чувстваш добре. - той ми отговори някак не знам...топло? Спокойно?
Гърдите му се докосваха до моите вече ,и лицата ни бяха на едва видимо разстояние. Избягвах да гледам в очите му , защото знаех ,че направя ли го ще се изгубя. Той повдигна брадичката ми ,а аз затворих очите си моментално.
- Погледни ме. - той настоя с някаква нотка на молба зад скритата корава. Поклатих главата си и вместо това я поставих на гърдите му. Пулсът му се ускори моментално и той ме придърпа към себе си ,колкото се може най-близо , обръщайки ме с ръцете си. Отворих очите си ,за да видя как гърдите му се спускаха бавно и вдишваха дълбоко , възстановявайки ритъма си. Затворих очите си отново и оставих ръцете си да обгърнат неговия шанш също. Усетих как наведе глава и целуна косата ми леко. Няма да крия ,че бях изненадана ,но за още по-голяма изненада някак ми... хареса.
След малко гробна тишина ,започнах да се измъквам бавно ,бавно от ръцете му и ,когато го погледнах видях ,че очите му бяха затворени. Дали беше заспал? Той се облегна на рамото ми и усетих равномерното му дишане. Той спеше. Леко се мръднах и поставих тялото му на възглавницата ми ,като разбирах скечбука си от там. Тръгнах да слизам решена ,че ще ида сама при Алфа и ще си понеса наказанието ,но силната му ръка ме спипа на място точно ,когато почнах да слизам по стълбата. Той ме дръпна и някак се озовах в прегръдката му , отново. Почувствах се леко неловко. Той до мен да лежи заспал ,а аз да не мога да се измъкна от захвата му. Направих няколко опита да разкарам ръката му от себе си ,но при последния си получих тихо ръмжене и изречението:
- Никъде няма да ходиш.
Почнах да се ядосвам ,няма право да ми заповядва! Тръгвах да отговарям на коментара му със захаплива реплика ,но той ме погледна сънено и сложи ръка на устата ми.
- Нека просто да поспим още малко? - той предложи някак умолително и аз въздъхнах. Почти се съгласих ,когато не толкова здравия ми разум се намеси ,за което ще му благодаря после ,и поклатих глава. Той се нацупи като дете.
- Да отидем при Алфа ,после ще спим. - казах без да го осъзная и нацупената му физиономия се превърна в мазна усмивка. - Не в този смисъл! - добавих и се изкикотих тихичко. Той ме чу и ми се усмихна.
Използвах разсейването му ,за да премахна ръката му от себе си и бързо скочих долу на пода без да му мисля. Той ме погледна изненадано от втория етаж и аз му се усмихнах невинно. Той само поклати глава с усмивка и се пльосна на леглото отново.
Насочих се към врата и Зеро дойде до мен моментално.
- Къде отивате? - чух объркания глас на Алек.
- При Алфа. - отговорих му спокойно.
- Той каза аз да те заведа.
- Тогава идвай. - подканих го.
Той изпуфтя недоволно и дойде до нас. Отворих вратата и се насочихме към мазето с веригите...