Нощта на възкресението

19 - Let the show begin

Вървях по коридорите към стаята по Испански, където знаех, че е Зини Рей.
Можех да подуша аромата и на ягоди и свежа трева от километри. По коридорите беше тихо, с изключение на далечните крясъци на някой наказан. Тук наказинията се приемаха много сериозно, независимо какво си направил и винаги те болеше след това. Много. Бях изчистила главата си от всякакви мисли, не исках да мисля за мисията си в момента, защото щях да откача от вълнение и да изхвърча от Дома без останалите. Мисълта за Алехандро и Дрек заедно с мен малко не ми се нравеше, но знаех, че, каквото Алфа беше казал бе пряка заповед, за това не можех да упорствам. Вече бях избрала двама от хората, който ще дойдат с нас, Зини Рей и Виктор. Не, не бях избрала Зини Рей, защото ми беше приятелка, а, защото боравеше с огнестрелни оръжия перфектно, бях я виждала в часовете по физическо, когато не се биехме с нокти и зъби. Тя щеше да ни е от полза в битка със стигои, защото огъня не им понасяше особено. Ако успеехме да намерим такъв тип оръжия, успеха да преминем през стригои беше гарантиран.
Спрях се пред вратата на стаята и почуках. От там се чу 'Влез' и така и направих. Всички погледи бяха насочени към мен. Включително и този на Зини Рей. Тя като ме видя беше изненадана, но скоро изражението и се промени на разтревожено като видя моето, сериозно. Беше ми гадно, че не можех да и кажа направо какво се случва, но трвябваше да се държа прилично.
- Добър вечер, госпожо Зие - казах, правейки знака за уважение.
- Добър вечер, Алфа Хейрън. - тя ме поздрави по титла, което малко ме обърка, но явно не бях проспала деня след Кървавата Луна напълно. - Какво те води в нашия клас? - тя попита спокойно, като използваше 'ти' форма, което ми подсказа колко всъщност значеше да те наричат по титла преди да завършиш.
- Нуждая се от Бета Зини Рей и Гама Виктор. - отвърнах спокойно и чух търкане на стол, от мястото до прозореца. Разпознах раздвижваща се миризма като тази на брат ми, мента примесена със сутрешна роса.
- Седнете си на мястото, Гама. - заповяда госпожата като очите и присветнаха в зеленикав цвят за момент. Делта.
Чух раздразнено ръмжене и стола изкърца отново. Виктор си беше седнал.
- За какво са ти, Алфа? - тя се обърна към мен с нормалните и тъмнозелени очи.
- Бях изпратена от Алфа Виксен. - казах, натъртвайки на името на главнокомандващият на Дома. Тръгнах да казвам още нещо, но госпожата, явно чувала и подобно изречение и преди ми кимна.
- Бета Зини Рей и Гама Виктор. - тя се обърна към всички ученици, като очите и се мятаха между Виктор и Зини Рей. - Освободени сте за часове, докато Алфа не ви върне. - тя каза тържествено, но със свръхестествените си чувства можех да доловя и лека тъга от нея.
Не можех да разбера защо просто не беше казала, че ще ходим на мисия, след като си личеше перфектно, че знаеше що иде реч, но не му мислих много за сега. Сега ми беше по-важна мисията.
С приятелите ми излязохме от стаята с поклон от уважение. Не мина и секунда след като затворих вратата, когато някой ме обгърна в мечешка прегръдка. Първата ми асоциация беше да е Зини Рей, защото тя имаше този навик, но само след секунди я видях как се хили като идиот отзад. Осъзнах, че брат ми, Виктор, ме беше прегърнал, а не тя. Обгърнах ръцете си около него леко предпазливо, защото не бях свикнала да прегръщам някой независимо от типа прегръдка. Като цяло не си падах по контакт с друг вид човешка плът, освен моята. Особено ако е от противоположния пол. Гадни спомени заплашиха да се пръкнат в главата ми, но реагирах преди това да се случи и ги забутах, от където бяха почнали да идват.
- Окей Виктор, може ли да ме пуснеш? - попитах го леко прегракнало, защото ме стискаше.
- А да, сори. - той ме пусна и ме огледа от горе до долу. - Зини Рей ми каза как те е намерила, спяща, но потна и с намръщено изражение. Тя се опитала да те събуди, но след като замалко да я стиснеш до смърт, се отказала и дойде при мен. Притеснявах се. - той каза с искреност. Можех да я усетя как пулсира около аурата му, което беше странно, но предположих, че е нещо като брат-сестра връзка.
- Окей...- казах леко неловко, защото бях забравила какво е усещането да ги е грижа за теб. - Сега имаме по-важно занимание, от колкото да се тревожим за моето здравословно състояние. - казах бързо, за да сменя темата.
Започнах да вървя към изхода и те се спогледаха, но ме последваха. Когато излязохме навън Зини Рей се спря.
- Добре, какво става? - попита Зини Рей нервно.
Въздъхнах, исках да отидем в гората, за да говорим за това, но явно нямаше да стане.
- Изпратиха ме на мисия...-  започнах аз като им разказах за всичко, казано в онзи кабинет.
- Значи искаш...да дойдем? - попита ме Зини Рей след кратък размисъл. Беше шокирана, точно както бях аз, но тя беше може би една идейка повече.
Кимнах ѝ и погледнах към брат си, който седеше замислено. Изчаках малко, но изглежда и той като мен, премисляше и осмисляше ситуацията и за това направо попитах:
- Приемате ли да дойдете с мен?
Виктор излезе от състоянието си и ме погледна, после кимна леко, което ме зарадва. Зини Рей поседя още малко, притеснена, но и тя кимна.
- Чудесно! - казах с радостно. - Сега трябва да изберем последния, който да дойде. - добавих.
- Кой мислиш, че трябва да вземем? - попита ме Виктор.
Замислих се. Имената на приятелите ми от Дома изкочиха в главата ми. Ел Електриков беше бърз и притежаваше способността да контролира тока, беше забавен и умен, но вероятно нямаше да остави Филип. Деймън беше силен в бой и страшно умен, знаеше факти за всичко и всички около него, имаше стратегически ум, но и малко си падаше бъзлив. Пида и Улфа бяха добри в лова и ако се движехме около гори можехме да ловуваме с тях, но те лесно се разсейваха. Вироглава беше роден войн, смела, пъргава и целеустремена, но стратегията и куцаше яко. Ако тръгнеш на бой, то тя ще се нуждае от стриктни инструкции от някой иначе ще тръгне през глава. Рик беше зле във всичко с изключение на ръкопашния бой, за това него го изключих от листа. Цветомир беше опция също, защото бе по-голям и с повече опит, но за тази работа ние си имахме Алехандро и Дрек.
- Вие кой предлагате? - попитах приятелите си, най-накрая след анализите в главата си. Най-много клонях към Деймън или Вироглава.
- Аз предлагам да вземем Деймън, силен е и в същото време умен. - каза Виктор като ме погледна сякаш бе влязал в главата ми и прочел целия ми анализ. Можеше и да е.
- Мисля, че трябва да вземем Пида и Улфа. Майстори са на лъка и са добра компания. - сподели Зини Рей.
- Пида и Улфа се броят за двама. - напомних си аз.
- Пида няма да отиде никъде без Улфа. - каза приятелката ми със спокоен тон, но изглеждаше леко раздразнена.
- Ще вземем Деймън. - казах решително. - Той е добър в гатанките и нещо ми подсказва, че ще има много... - измърморих.
Зини Рей беше готова да протестира, но си замълча.