Нощта на възкресението

4. - The full moon (part 1)

Щом влязох в огромната сграда ,веднага се насочих към левия коридор ,който водеше към трапезарията.

След малко лутане из коридорите я открих и открехнах леко огромната врата.
От вътре се чуваше какафония от крясъци,ръмжеше ,лаене и скимтене , за това предположих ,че още никой не се бе успокоил.
И се оказах права.
Цялата трапезария беше разрушена .
Столовете бяха натрушени почти до неузнаваемост (в смисъл ,да не разбираш какво е ,стол ли е или просто дърво) , масите бяха прекършени на две ,а краката им липсваха ,по пода имаше останки от храна ,както и по стените,по които също можеше да се намери освен храна и кръв също.
Леко настръхнах при миризмата и ,което бе странна реакция от моя страна  ,но реших ,че ще е по-добре да я игнорирам.
Видях как Алфа и Висшата Жрица се опитват да успокоят тази дивотия ,размахвайки ръце и ,крещейки силно.  Този метод естествено не помагаше ,но това не им пречеше да опитват.
Реших да се намеся ,обладана от силен животински инстинкт ,който ми припомни как завиха с цяло гърло след мен преди малко. Застанах на подиума на учителите и започнах да вия,затваряйки очите си и ,отпускайки тялото си. Воя ми бе така силен ,че рикушира по омазаните с кръв и храна стени ,разнасяйки се из цялото помещение.
Суматохата спря и след по-малко от секунда всички виеха след мен. Чувството да вия с тях бе ...неописуемо.... 
Сякаш бяхме станали едно могъщо ,свирепо и отбраняващо се цяло...
Скоро общия вой приключи и аз бях задъхана от продължителността му ,но с периферното си зрение видях как 2 вълка се подготвят да се нападат отново и реших да се намеся:
- СТОП! - изкрещях с цяло гърло аз. - Дайте думата на Вишата Жрица и Алфа. - заповядах властно.
Всеки спря действията си ,приковавайки погледа си в мен.
Първи и втори курс сведоха погледи в знак на подчинение ,а трети и четвърти оголиха зъбите си. Аз естествено не останах по-назад също ,оголвайки своите.
- Стига ,стига момчета и момичета . Стига толкова бой. Аз съм фен на побоищата ,а ви казвам да спрете ,знаете ли колко ми коства това? - дочухме глас ,който говореше спокойно ,но и леко недоволно.
Източника му бе Дрек ,който някак се бе пръкнал в помещението.
Щом чуха гласът му трети и четвърти курс също сведоха погледи ,но в негова посока. Изръмжах тихо по необясним за мен инстинкт ,но не сведох поглед. Въпреки ,че инстинкта ме караше да го направя аз си се заставих да седя на едно място ,забита в земята и да не мърдам.
Дрек ми хвърли предупредителен поглед ,но аз отново ,както преди малко не помръднах дори и сантиметър.
Той започна да крачи към мен с решителни и завоеватели стъпки ,както и с повдигнат нос.
Мислеше се за много голям.