Нощта на възкресението

1. - Back to home

По пътя с Алек не си казахме почти нищо.
Слънцето вече почти бе напуснало своята орбита ,оставяйки ноща да властва над света.
Беше учудващо,като изключим лекото скимтене на Алек от време на време.
Вече вървяхме сигурно около час-два ,защото аз бях започнала да се изморявам.
Никак не е лесно да ходиш на 3 лапи ,при положение ,че трябва да си на 4.
Вече бяхме напуснали ручея ,както и самата поляна ,на която се намираше и сега вървяхме по познатата ми пътека.
Бяхме близо и аз го усещах по миризмата на множеството от върколаци,който се намираха там.
Изведнъж Алек се строполи на земята и бавно,бавно започна да възвръща човешката си форма.
Костите му се изпотрошиха и глухия им пукот огласи цялото пространство.
Козината му започна постепенно да се прибира ,сякаш никога не се е появявала ,а ушите възприеха нормалната си форма.
Лицето му се сгърчи и муцуната му се сви ,превръщайки се в човешко лице.
Очите му обаче запазиха кървавия си отенък.
Беше паднал на земята ,а от раната му започна да шурти по-обилно количество кръв.
"Защо не зарастваше?" - зачудих се наум аз.
"Защото ти я направи. Не виждаш ли ,че и твоята не зараства?"каза ядосано Данте.
Погледнах лапата си и забелязах ,че раната върху нея  наистина не зарастваше.
Погледнах към Алек и мигновенно притеснението се изписа на лицето ми.
Дали щеше да се оправи?
Започнах да го обикалям и душа.
Миришеше само на едно - кръв.
Кожата му бе пребледняла,очите му се бяха затворили ,а тялото му се бе отпуснало.
Единственото ,което издаваше ,че все още е жив беше факта ,че от доста ранените му гърди се надигаха хрипове ,които показваха ,че все още диша.
Най-накрая реших какво щях да правя,но щеше да е трудно.
С мъка(от трудност) успях да го кача на гърба ми без да падне тялото и се затичах към "Дома на Луната".
По едно време тялото на Алек започна да се изплъзва от гърба ми и за това се спрях ,намествайки го обратно на мястото си.
Не далеч от мен обаче ,дочух ръмжене от стригои.
Уплашено хукнах с всичките ми останали сили ,пренебрегвайки болката ,към "Дома на Луната".
Щом го достигнах обаче от близкия храст изкочи момиче с бледа кожа и червени очи ,както и 2 остри кучешки зъба.
Споменах ли ,че бяха остри?
Алек падна от гърба ми с оглушително "ТУП" ,а това ме изплаши.
Създадох му нова рана,но този път на главата.
Това не вървеше на добре.
Хванах го(Алек) за тениската и с последни сили го хвърлих в меката трева на Дома.
Обърнах се към момичето -стригой,но него го нямаше.
В същото време усетих как някой се мята върху гъба ми ,в опит да ме повали на земята.
Изправих се на задните си крака,падайки по гръб досущ като кон ,затисвайки стригойското момиче .
То заби ноктите си в гърба ми и аз веднага се изправих.
Болката в лапата ми се утрои сякаш с магия.
Заскимтях и се затичах към портата.
Но стригойката не бе на това мнение и ме дръпна за опашката.
Това пробуди някакъв заспал в мен гняв и в миг се обърнах към нея ,а в следващия тя вече бе без глава.
Хватката и около опашката ми се отпусна и аз най-накрая се добрах до тялото на Алек.
Строполих се до него и изпаднах в несвяст.