Нощта на възкресението

6 - Wild again ,I see...

Огледах се ,мястото на което се намирах изглеждаше различно на дневна светлина.

Скалата беше стара ,ама много стара ,по нея имаше някакви завътулки и хиксчета. Изправих се бавно от мястото си и гръбнака ми изпука. Изсумтях недоволно и си протегнах лапите пред себе си ,за да си изпъна гръбнака ,чу се 'пук' отново ,но този път не бе заболя толкова. Със един скок се приземих на земята и подуших въздуха. Усетих свежите и успокояващи ме миризми на моя дом ,гората. Лек ветрец подухваше и развяваше тъмно синята ми козина ,вдишах и издишах отново ,поглъщайки всички приятни миризми.
Но гората беше тиха ,твърде тиха. Съмнение се повдигна в корема ми моментално и аз наострих слуха си. В даличината се чуваше бръмченето на много коли ,шумът от тях направо ми продъни ушите ,независимо от голямата ни дистанция. Насочих слуха си в друга посока и долових тропота на копита от елени и воя на койот, нямаше звуци наблизо. Започнах да вървя към посоката на койота ,все още на щрек.
Носът ми долови неприятната миризма на мърша и аз го сбърчих неодобрително ,мъчейки се да блокирам натрапчивата вуня. ''Ами ако стригои са го оставили?,, ~ помислих си аз изведнъж.
Реших ,че койота ще почака и се насочих към миризливия труп ,който бях сигурна ,че ще намеря. След малко вървене се оказах пред мъртвото тяло на дете ,човешко дете. Очите ми се разшириха в ужас ,гледайки как коремът му беше разпорен ,очите изядени ,а устата отворена в последен писък за помощ. Дишането ми секна ,задавих се в слюнката си ,спомняйки си ,че се бих с върколак миналата вечер точно на същото място. Възможно ли беше ,същия вълк да го бе направил?
Възможно ли беше ,аз да го бях направила?
Умът ми не можеше да повярва на току-що показалата се мисъл ,не вярвах ,че съм способна на подобно нещо. Да убия дете...и то по този брутален начин...не това не беше възможно да бъде мое дело.
Дали?-попита ме досадната ми съвест.
Радвах се ,че Данте още не се беше штрукнал и той в главата ми още ,защото си мисля, че моята съвест е достатъчна за сега. Подуших трупа отново и намерих миризмата на вълка от миналата вечер ,беше неразпознаема ,чужда. Върху тялото също имаше и моята миризма ,както и тази на друг вълк ,който явно съм пропуснала да забележа. Това ,че са били 2 вълка тук леко ме успокои ,защото ако беше само един вероятността аз да бях убила горкото дете беше доста по-голяма. Реших да последвам миризмата на вълците и да видя до къде ще ме заведе. След малко вървене из тревите се оказах в центъра на някакъв странен кръг направен от окосена трева. Слънцето беше изгряло и изгаряше тъмната ми козина ,но знаех ,че бях по-силна ако съм във вълчата си форма и вероятността да избягам при опасност бе по-голяма.
Чух звуци зад мен и светкавично се обърнах, виждайки само една зелена шапка и ,чувайки само бягащи уплашени крака. Хукнах след нещото без да се замислям и много скоро го настигнах и го съборих на земята. То имаше много щръкнали уши и човешко лице ,очите му бяха много ярък отенък на зелено и облеклото му не беше много по-различно ,от крайчеца на шапката му се подаваха няколко стръковете бледо руса коса. Отнеха ми няколко момента във взиране в съзнанието да осъзная ,че това е елф. Момчето ме гледаше много уплашено ,цялото трепереше и ако съдя по лицето му ,вече пишеше последната си молитва. Дори не се опитваше да избяга ,беше сякаш се беше примирило ,че ще умре.
''Просто го убий вече! Дразни ме!'' Реши да се обади Данте раздразнено.
"О ,значи реши да се правиш сега,а?" Попитах го ядно и чух едно изсумтяване от негова страна.
Обърнах се към момчето и махнах огромните си лапи от гърба му. То ме погледна учудено и тръгна да се изправя. Някак си имах усещането ,че ще хукне в момента ,в който има възможност ,за това отидох пред него ,блокирайки пътя. То ме изгледа с повече изненада и седна по дупе пак изплашен. Ударих си мислен шамар. Ама разбира се ,че ще се страхува от огромен вълк ,който за малко да му изкара гръбнака. Започнах да се връщам към човешката си форма. Тялото ми изпука само няколко пъти и трансформацията мина много бързо за мое учудване. Огледах тялото си бързо ,дрехите ми бяха разкъсани ,тениската беше пострадала най-много. Имах най-големия късмет на света ,че бельото ми беше недокоснато и само мръсно от калта в онези тунели миналата вечер. Погледнах към детето ,което ме гледаше с отворена уста.
- Какво? -попитах рязко ,твърде рязко и то потрепна.
-Т...ти...ти беше...беше...- то започна с треперещ от страх глас и хълцайки.
-Да бях вълк, и? -попитах ,не разбирайки защо е толкова изненадано. Мислех ,че всички в Домовете знаеха за силите на другите.
- Т...това е нереално. -детето хлъцна - Тими казваше ,че има такива създания ,но това е лъжа! - то вече не хълцаше ,но все още трепереше.
Аз като винаги съм била зле с децата и мразех сестра си не знаех какво да кажа или направя ,за това просто въздъхнах и казах:
- И на мен ми беше трудно да повярвам първия път.
-Но това е все още лудост! Тими правеше фокуси с ръцете си всеки ден ,но никога не се е превръщал във вълк! - то все още протестираше.
-Това е ,защото аз съм върколак. -казах спокойно.
-Такива неща не съществуват ,те са само в филмите за възрастни. - каза то и ме погледна без да трепери ,а ми с...насмешка?
Леле ,а аз си мислех ,че на Алек настроенията се менят бързо...чакай малко...Алек?
- Виждал ли си вчера един огромен чисто черен вълк с червени очи и бяло на края на опашката? - попитах го бързо изневиделица. Дори себе си изненадах.
Детето се намръщи и се замисли. Седяхме в тишина за няколко минути ,в който реших да седна на земята. След малко то поклати глава:
- Не ,когато с Тими вървяхме из гората видяхме само един сивкаво-бял и един с тъмно кафява козина и зелени очи. Те ни подгониха ,но един черен скочи пред нас и ние избягахме. Но очите на черния бяха сини ,а не червени сигурен съм.
Замислих се над казаното. Много ясно си спомням как се бих с вълк ,възможно ли е да съм пазила децата? Мисълта ме стопли за момент ,но детето каза ,че очите на черния вълк за били сини ,а не синьо и червено. А и козината ми е тъмно синя ,почти черна ,но не напълно.
- Как се казваш? - попитах момчето изневиделица.
То премигна няколко пъти преди да каже просто:
- Валентин.
- Аз съм Хейрън. -представих се без да ме е питал по навик.
То ме погледна от горе до долу намръщено сякаш не одобряваше вида ми.
"Повярвай ми ,и аз не се харесвам в момента,,~ помислих си ядно на ужасния си вид.
-От къде си? -попитах го след няколко минутки мълчание.
-Русе. -то каза просто и погледна към небето.
Очите ми се разшириха в шок.
- Какво правиш чак тук? -попитах бързо и без да мисля да го кажа.
-Мама и тате ни доведоха на гости у дядо и пра-баба Роси- отново спокойно и просто -Аз и брат ми дойдохме в гората да съберем гъби за пра-баба ,защото знаем ,че тя много ги обича,а и Тими искаше да пробвам да изкарам гъба от земята ,абсурдно нали? - детето попита с лека насмешка в гласа.
Но на мен въобще не ми беше смешно ,това дете е елф и ,до колкото разбрах брат му е дете с дарба ,което значеше ,че трябва да го заведа в Дома на Земята на секундата ,но си нямам и на престава къде е това. Плюс съм сигурна ,че няма да пожелае да дойде с мен без брат си ,за който имам страшно лошо предчувствие ,което се мъча да игнорирам.
- На колко години си? -попитах го ,сменяйки темата.
- Вчера с Тимати станахме на 10 ,една от причините да дойдем да видим пра-баба и дядо. Там също бяха братовчеда Весел и сестрите Гъбъл ,който са ми братовчеди също. О да и Руси беше там и Тити и Флора...- то започна да изрежда и аз спрях да слушам ,замисляйки се.
Това дете е елф и ,колкото и трудно да е съм сигурна ,че брат му е мъртъв. Рождения му ден е бил вчера и е далеч от домът си. Смята свъръхестесвените същества за мит ,измислица и ако му кажа ,че трябва да го заведа в Дом за такива като него ,той или ще се засмее в лицето ми и ще трябва да го нося в уста ,или ще избяга нанякъде и ще трябва да го следвам и пак да ги влача до там. Завъртях очите си мислено от досада и започнах да кимам ,когато Валентин казваше за рождения си ден ,сякаш го слушам.
''Най-лесния начин е просто да го убиеш ,аз бих харесал вкуса на кръв в устата ти'' вметна Данте и ме издразни.
"Я млъквай!" Казах му ядно и му ударих мислен шамар.
''Ау бе!'' Той каза ядосано ама после се разсмя и аз с него.
"Ай ся млъквай ,че имам да се оправям с деца" казах му и усетих как се намуси.
''Просто го убий'' той каза пак ,но аз го игнорирах и обърнах вниманието си към Валентин.
-...и после имаше торта на Батман! Тимати запали свещите с ръцете си и всички му пляскаха ,после дядо ни наряза и на мен ми даде парчето с главата на Батман ,а на Тими това с...
Аз го прекъснах като сложих ръка на устата му. Наистина не ми се занимаваше с това и исках да го разкарам от себе си ,колкото и грубо да звучи.
- Къде е брат ти? - попитах ,опитвайки се да звуча спокойно.
Детето вдигна рамене.
- Кога последно го видя? - зададох следващия си въпрос ,записвайки да си чопля нокътя и да махам мръсотии от него. Навик от малко дете ,когато съм нервна.
- Ами...- неговата усмивка вече липсваше и той се беше намръщил - С него бягахме ,докато черния вълк ни защитаваше ,после той ме подмина напред и аз реших ,че ме е изоставил ,твърде уплашен да се интересува от мен ,но когато го настигнах ,той беше направил някакъв щит...не знам как ,но ,когато 3та огромни вълка се появиха той ни предпази и остана само черния да ни брани ,докато не излезе един човек с лък и не прогони всички вълци ,дори черния ,който се бореше много силно с ловеца. Тя ни каза да се омитаме от тук и да потърсим село веднага или...-той се спря за момент - Домът на...ъъм...- нацупи се повече и после направи лек подскок като се сети - на Земята! Да ,каза да намерим Домът на Земята и да поискаме помощ незабавно. После ние бягахме ,докато не дойдохме на онази поляна и ти не... -той спря.
Аз кимнах. Значи ако е бил с Валентин минути преди да се появя трупът ,който намерих не бе на братът на Валентин.
- Как изглежда брат ти? - попитах с лека нотка на несигурност в гласа си.
- О ,той има черна коса и носеше гащеризон като моя ,само че червен и също синя шапка. Това са ни работните облекла - каза той гордо.
Аз кимнах отново.
- Ела. -казах спокойно.
- Къде?
-Да намерим брат ти.
-О! - той стана веднага и започна да се оглежда ,а аз се опитах да предизвикам трансформация ,но не се получи...
Изсумтях и погледнах към чакащото дете ,въздъхнах и тръгнах към посоката ,от която го видях първо.
Не след дълго се озовахме на същата поляна ,на която бяхме преди може би час.
- Как мирише брат ти? - попитах, изненадвайки и двама ни с въпроса си.
- На одеколон и банан? - отвърна ми той повече като въпрос ,но аз просто кимнах и подуших въздуха. Нищо.
Пробвах пак и пак, и пак...но резултатът беше все същия.
- Това е безсмислено. - казах на глас без да мисля. Валентин ме погледна на кръв.
- Не ,не е! Брат ми е сам и уплашен някъде ,а ние висим на тази поляна ,защо не пробваме навътре в гората?
Тръпки ме побиха при мисълта за това 10 годишно само в гората пълна със стригои копнеещи за лесна закуска и луди ученици от Дома на Луната ,бягащи наоколо все още под ефекта на луната.
- Не ,ще те заведа в Дома на Земята и ще продължа соло. - казах и този път като предизвиках трансформация се получи лесно и бързо. Не след дълго стоях на четири лапи и гледах отново изплашеното дете. Поклатих главата си леко и се приближих до него с една стъпка. То отстъпи моментално. Извъртях очите си и издадох леко ръмжене. Пак отстъпи. Реших да я действам другата. Легнах долу леко и потупах мястото до мен с опашка. Той ме погледна невярващо и тъкмо тръгна към мен ,когато страшен вик го прекъсна. Той обърна главата си светкавично към звука ,а аз се изправих и оголих заплашително зъби и козината ми настръхна ,ушите ми се изпънаха нащрек и застанах пред Валентин.
От храстите изкочи момче с лилава блуза и черен анцунг. Косата му беше черна като катран и очите му бяха морско сини. До него се появиха войни от 2 типа. Елфи ,отличаващи се с техните флейти и щръкнали уши ,и хора с дарби ,който приличаха на най-нормални хора ,но носеха пушки ,от разстоянието по между ни можех да усетя отвратителната миризмата на вълче биле ,заредено в пушките им.
Аз и Валентин бяхме само 2ма ,а пред нас имаше сигурно 20 войника ,готови за битка. Бяхме обградени. Тъкмо започвах да усещам адреналина ,който идваше винаги преди битка и желанието за убийство ,когато Валентин изкрещя радостно:
- Тимати!
И хукна към детето с лилавата  блуза ,вцепених се ,не знаейки какво да правя. Реших да го последвам ,но едно мръдване на лапата ми и всички пушки бяха насочени към мен ,изръмжах яростно ,а хората около мен започнаха да скъсяват кръга ми ,игнорирайки Валентин и Тимати.
С прилив на адреналин и масивен скок аз прескочих барикадата и хукнах с всички сили към Дома ,зад мен се чуваха изстрели от пушки. Покатерих се на едно дърво от и видях как няколко елфа минаха под него ,показах зъбите си и се подготвих за меле. Скочих долу и разкъсах един на парчета ,другите ме погледнаха уплашено ,очите ми сиаеха и устата ми беше в кръв ,оголих зъбите си и не след дълго и петимата елфа лежаха мъртви. Не чаках много да гледам гледката и бързо се изнизах ,бягайки в някаква посока. Района ми бе непознат ,дърво след дърво ,животно след животно. Всичко това го подминавах ,надявайки се да намеря нещо познато ,което да ме опъти към Дома.
След бягане като луда може би повече от час ,най-накрая спрях пред един малък ручей и наведох глава да пия ,студената вода нахлу в гърлото ми и ме накара да изкимтя от наслада. Погледах дясната си лапа ,където Алек ме бе ухапал и видях ,че раната се беше отворила.
"Мамка му!" Изпсувах на ум и потопих лапата си в ледената вода. В момента ,в който тя де докосна до водата ,усетих отвратителна болка и отстъпих назад със скимтене. После се ядосах и ударих водата с другата си лапа ,което също ме заболя. Разярено се втренчих в моето размазано изображение. Голямата ми тъмно синя глава изглеждаше мръсна и мазна. Имах някакъв белег на носа ,който дори не знам как се е получил и очите ми не светеха така ярко ,както снощи.
Изкашляне зад мен ме изкара от мислите ми и като се обърнах видях Дрек ,който де беше облегнал на един пън и ме зяпаше. Погледнах го от горе до долу. Неговата тениска беше черна също като джинсите. Те бяха чисти ,а не накъсани като моите дрехи ,което ме изненада.
,,Какво правиш тук?" Попитах го след малко мълчание.
- Въпроса е ти какво правиш тук. -той отговори спокойно.
,,Аз попитах първа" казах ядно ,а той се засмя ,което моментално ме ядоса и изръмжах.
Той не свали усмивката си.
-Виждам ,че бях си дива ,а? -попита ,и аз си сбърчих муцуната в неразбиране ,той се засмя пак и яз му се нахвърлих ядосано.
За момент се чуха няколко 'пук-пук' и той се беше преобразил ,събаряйки ме на земята.
Изръмжах и лапата ми запари. Ядосах и се и на пук на болката си сложих лапата на земята и изръмжах ,започнахме да се обикаляме.
,,Не съм дошъл да се бием" Гласът му каза в главата ми.
,,А тогава защо дойде изобщо?" Попитах и му се нахвърлих ,той лесно ме избута от себе си и аз паднах върху вече яко течащата ми лапа. Изкимтях от болка съвсем тихо ,надявайки се да не ме е чул.
,,Всички те търсят ,Алфа е бесен и Зини Рей и другите ти приятелчета те търсят цяла вечер. Дори Алек е притеснен" той каза и аз се учудих. Цялото училище да търси...мен?
Той използва момента на изненада и ме събори на земята притискайки зъбите си във връта ми ,но не го нараняваха. Зъбите му просто стояха близо ,едно мръдване и съм дотам.
''Писна ми!'' Данте изкрещя яростно ''Отпусни тялото си сякаш е победил и после му откъсни гръкляна с нокти!'' той ми заповяда ,а аз бях готова да му се сопна ,че никой не ми заповядва ,но по тона му се личеше ,че е бесен за това реших да изпълня само първата част от това ,което ми каза.
Отпуснах тялото си.
"Вече се по..." той започна ,но не довърши ,защото за секунди ни преобърнах и ноктите ми минаха по дължината от врата до опашката му за секунди ,раната не беше дълбока ,но достатъчно да го спре да ме атакува ,сложих лапата си на гръкляна му.
"Подчини се или умри да момента" казах с леден тон.
Той ме изгледа на кръв ,но после тялото му се отпусна и той изкимтя в подчинение.
"Ще видиш ти другия път" той ми се закани,а аз му се изсмях мислено.
"Ше видим ,сега ме води към Дома" казах закачливо ,но и заповедно. Той въздъхна дълбоко ,изправи се с леко скимтене от болка и ние потеглихме...

Здрасти! Липсвах ли ви? :)
знам ,че главата е странна и дълга ,но това се сетих това пиша. No judgment.
Заради честата ми употреба на английски ми беше малко сложно да пиша изцяло на български ,но опитах. Ако има правописни или пунктуационни грешки се извинявам ,ще оправям всичко като завърша книгата. И да планирам да я завърша. Имам идеи отново ,така че очаквайте повече активност. Валентин ще има важна роля в края на книгата , see ya x3