Нощта на възкресението

32. - Escape from Hell

Хаос е единствената дума способна да опише ситуацията.

Данте се усмихваше широко, сякаш бе в някакво телевизионно шоу. Човекът-лъв се напрегна, когато шест демона се изправиха от местата си, а другите се обърнаха да гледат. Сред изправените разпознах Езраел Старши и Никос.
- Данте ? - изумено прошепна Езраел Старши.
- Как си, Ези ? - попита го Данте насмешливо.
- Ти си тук ? Но...как ? - попита пак Езраел.
Данте се размърда и синджирите му се раздрънчаха като кукерски камбани. В същото време нещо просветна в очите на Езраел Старши. Сянка на червените очи на вълка му, може би ? Или беше друго ?
- Как се озова в това положение, Данте? - проговори отново демон-върколака, но със спокоен тон. Сякаш всеки ден можеше да намериш вързан като куче демон-вълк.
Данте не отговори.
- Попитах те нещо. - почти изръмжа Старши. - Би ли ми отговорил, когато те питам нещо, Данте? - Не беше въпрос, а заповед. Можех да усетя Алфа-силата му от шест стола разстояние. А ужаса излъчващ се от него... Почувствах внезапната нужда да побегна.
Сигурна бях, че видях омраза в очите на Данте, преди той да коленичи. Синджирите му се опънаха, когато го направи, но той сякаш не забеляза. С присвити уши, знак на неодобрение, той заговори:
- Преди хиляда години бях изпратен в Русия да убия Теодорос Рос и всеки останал член на това семейство. Така и направих. Семейството бе унищожено до един... Елизабет Карпентър, далечната братовчедка на Теодорос. Семейството Рос бе известно с клана си вампири, Отровен мъх. Рос имаха странната сила, почти всеки от тях да е вампир. Веднъж ще е вампир, друг път върколак, а трети ( и много рядко ) дете с Дарба. Елизабет бе едно от тях. Покри се и аз я изгубих. - при последното си изречение Данте изръмжа от гняв, а човека-лъв постави ръка на колчана си, където се намираше камшик. - Народи си цял нов род Рос. Но не бе същото. Все пак тя бе наполовина Рос, наполовина Карпентър. А Карпентър дори не е Фамилия.
Изгубих желанието да я преследвам, но също и не желаех да се завърна в Ада. Исках малко разнообразие. Приех формата на газ и започнах да бродя света. Понякога, за разнообразие, си играех с хората. Мъчех ги, убивах ги. Типични Петъци тук. - размаха лапа около стаята.
- Но скоро това ми омръзна. Насочих се към влизането в човешките умове. Нарекоха ме, както и такъвия тип демони, Шизофрения. Всеки век щях да се вмъкна в главата на някой Нероден и ще го водя до самоубийство или слава. Зависи от настроението. Нисък демон, наречен Уриел, разбра какво правя и докладва на Луцифер. Сега съм тук. - завърши.