Нощта на възкресението

3. - I wanna kill you but i can't!

-Това куче твое ли,е? - попита ме Зини Рей изведнъж станала сериозна.
Усетих примес от чувства като вариращото чувство сред тях бе изненадата.
-Да ,това е Диабло защо? - попитах я вече объркана.
След кратък размисъл ,в който в стаята бе настъпила тишина в стаята Зини Рей реши да ми отговори :
- Защото това е много рядък вид порода куче ,даже мисля ,че не е точно куче ,а е някаква смеска между вълк ,хъски и немска овчарка...но не съм сигурна. По принцип сметките кучета са рядко явление ,духовните водачи са все чистокръвни ,а ако имаш смеска от 2 кучета то ти имаш някаква по-специфична сила ,но за 3 кучета в 1 не съм сигурна. - взе да ми обяснява тя ,но аз някъде се бях отнесла и почти не я слушах.
- Хайде. - казах бързо ,прекъсвайки я и се насочихме към трапезарията.

***

Вече бяхме пред огромните порти ,които си изглеждаха все така величествени .
Двете вълчи брави бяха все така огромни ,а черната кожа около тях все така мистична ,златните линии бяха станали по-тъмни ,но ми се стори нормално след като не са чистили тук от миналата вечер.(Зини Рей ми спомена за това преди да излезем,но сметнах за ненужно да го споменавам.)
Щом отворихме двете огромни порти влязохме в столовата,от която веднага ме връхлетя миризмата на прясна,сочна и вкусна храна.
От дясно учениците насядали по столовете започнаха да се обръщат към нас сякаш бяхме някаква сензационна и хипер рядка гледка,а учителите ни следяха зорко...или по-скоро мен.
Под зоркия поглед на буквално целия Дом ,прекосих трапезарията следвана от Зини Рей и моя Диабло.
Когато се настанихме на масата ,където седяха Рик , Ел Електриков ,Пида ,Улфа и Вироглава сякаш всички си отдъхнаха и продължиха с нормалните си занимания.
- Здравейте. - поздравих групата ,в чието обкръжение се намирах със спокоен глас.
- Хей...- поздрави Рик ,който се чувстваше повече от неудобно в момента.
А как разбрах ли?
Цялото му лице бе леко поруменяло ,а самия му поглед ,който бе забит в земята крещеше "СРАМ МЕ Е!".
- Как... -започна Пида весело.
- Си...? - завърши Улфа със същия тон в гласа.
Погледнах двете близначки и им метнах една весела усмивка.
- Добре. - накрая отвърнах и не знам защо ,но се почувствах някак си...спокойна.
Не знам...чувството ми бе непознато.
"Може би се дължеше на това ,че последните дни кажи-речи бях 24/7 на нокти и нямаше място за спокойствие ." - помислих си аз.
Помислих си ,че ми се яде сандвич ,намазан с масло ,а отгоре му шунка и маруля. Не след дълго той бе пред мен и лакомо загризах от него.
Хранехме се в пълно мълчание ,което малко или много малко ме дразнеше.
Скоро наруших настъпилата тишина със следния въпрос:
- Нещо ново тук да е ставало?
Лицата на близначките грейнаха като ясни слънца и в очите им видях въодушевление.
Пида започна първа:
- Знаеш ли ,че миналия ден Клариса се препънала и паднала по стълбите на общежитието ,а там където паднала имало дъвка и сега косата и мяза на гнездо на птици? - каза ми въодушевено тя и се засмя.
Последвах примера и ,представяйки се гледката.
Улфа също не се забави:
- Миналата вечер имаше купон в стаята на Дрек и ,до колкото разбрах някакъв е изкрещял "ВЪЛЧИ БОЙ!" и Алфа е разбрал...повечето  били наказани ,а другите са пуснати с предупреждение. - завърши на един дъх въодушевено.
Кимнах в разбиране ,но малко се изненадах като споменаха ,че Дрек правил купон.
Нали уж бил много опасен и никой не желаел да се доближава до него?
Това меко казано ме обърка ,но зарязах това незначително за мен явление наречено "партито на Дрек".
Продължихме да се храним в тишина ,докато не чух най-шибания и най-досадния глас в цялата преебана вселена.
- Здравейте. - каза Алек някак с приповдигнато настроение ,а аз само му метнах един гневен поглед.
Не ме разбирайте грешно ,но просто го мразех.
- Как сте? - попита той все още с весел тон сякаш ,игнорирайки ме.
Всички без мен казаха едновременно "добре" ,а ,докато го правеха аз погалих Диабло ,чиято козина настръхнала и бе готов за скок.
"Той усеща гнева ти към Алехандро и за това е готов да го убие само като му кажеш"каза Данте ,а аз му метнах едно мислено палче нагоре.
Облеклото на Алек се състоеше от скромна черна тениска ,която идеално подчертаваше мускулите около корема му ,както и да не забравим бройката на 6те му плочки ,а панталоните му бяха  къси накъсани дънки в тъмно син цвят. Косата му бе небрежно разрошена ,правейки я да изглежда някак секси. Очите му с цвят на гора , сега се впиваха в моите капучинено черни орбити.
Очния ни контакт не продължи дълго ,защото малък пинчер излая злобно ,скачайки към мен.
Нямах време за реакция ,но Зеро имаше .
Сега моя духовен водач бе поставил лапата си върху малкото телце на пинчера и бе готов да го разкъса.
Животните се бяха качили на масата ,което изненада всички.
- Диабло ,пусни го. - казах спокойно седнала на мястото си. Кучето не помръдна за това добавих ...- Веднага.
Този път Зеро ме послуша и с едно яростно изръмжаване махна лапата си от тялото на пинчера.
Той веднага щом се почувства свободен се хвърли върху Диабло ,захапвайки го за ухото. От изненада той (Зеро) подскочи и взе да се мята като бик ,мъчейки се да разкара дребния нахалник от ухото си.
※Господарке ,когато го разкарам от себе си искам позволението ,Ви да го разкъсам на малки парченца.※ дочух гласът му в главата си.
- Разрешавам само да го захапеш ,но не и да го убиеш.- казах на глас командата си и кучето сякаш намерило върховното решение се блъсна в една маса, събаряйки я .
Но не събори само масата. С това си движение той успя да събори и кучето на Алек ,а след това леко го захапа за крака.
Загледана в битката им не забелязах суматохата ,която бе настанала.
Ученици от Дома тичаха паникюсано ,чупейки и ,рушейки всичко около себе си. Учителите мъчно се опитваха да ги успокоят ,докато самите им кучета се биеха по между си.
Но не забелязах и още нещо и то беше огромното тяло на черния вълк ,който се стовари върху мен. Изсъсках от болка ,защото вече бях на земята ,а и вълка си тежеше. Трябваха ми само 2 секунди да осъзная ,че това бе Алек .
Моментално изръмжах досущ като диво животно и промених очите си. Сега неговите червени като кръвта очи гледаха моите разноцветни - синьо като небето и кърваво червено ,досущ като неговото.
Загледах се в неговите червени очи ,а той в моите. В неговите се четеше само едно нещо - необуздан гняв.
Въпреки,че не знаех за какво ми се ядосваше ,замахнах към него и успях да одера муцуната му с изненадващо бързо порасналите ми нокти.
От изненада вълка не успя да реагира и червена кръв закапа от раната му. Задоволена от творението си успях да го изблъскам от себе си и започнах трансформацията си.
Като за начало зъбите ми се удължиха и се превърнаха всичките в кучешки ,след това последва козината ми,която ме покри изцяло ,а накрая най-ужасната част от цялата трансформация...чупенето на кости.
Не за друго ами заради звука го мразех ,защото ако попаднех в ситуация ,в която трябваше да се трансформирам щеше да издаде позицията ми. Не усещах болка, напротив - усещах задоволство и...мощ.
Когато и гръбнака ми се счупи тупнах и четири крака и се нахвърлих върху черния вълк ,събаряйки го на земята.
Изръмжах ядосано и затиснах вратът му с лапа.
,,ПРЕДАЙ СЕ!" изкрещях в главата му ,но дочух само смеха му.
,,НИКОГА!" отвърна ми той.
Ядосано захапах вратът му и устата ми се напълни с металическия вкус на кръв.
Вълка под мен изкимтя леко ,но аз го чух.
Пренесох тежестта си точно на точката на вратът му ,където освен зъбите ми се впиваха и ноктите и вече съвсем не мърдаше.
Тъкмо тялото на Алек тръгна да се отпуска ,когато върху мен се нахвърли бял като сняг вълк.
Очите му бяха смразяващо сини ,а самата му козина мека като сняг.
Беше красив ,но кръвта ми бе изцапала устата му ,правейки я червена.
Не познавах вълка ,но предполагах ,че е приятел на Алек ,защото го спаси така да се каже...
Изръмжах обладана изцяло от гняв и само за секунди и снежно белия вълк бе на земята ,тъкмо да го захапя ,когато неочаквано за мен той ме изрита в крака и се строполих отгоре му. Белия ме избута от себе си и захапа мъртвата кожа на вратът ми ,леко стисване и това щеше да е краят.
Но синеокия бе изблъскан от тъмно сив ,точно преди да направя движение ,което можеше да ме убие...
Тъмно сивия имаше очи в син цвят ,но неговите лъщяха за разлика от тези на белия. Веднага разпознах Дрек в очите на този вълк.