Нощта на възкресението

34. - Search

Тичах. Да, това правех, съвсем не ми хрумна да мина по дърветата, не, не... Нито пък да заседна в капан, нали?

Добре де. Да, заседнах. Реших, че ще се придвижвам по-бързо ако скачам от дърво на дърво и в началото работеше. Докато не паднах. И увиснах с главата надолу. Ще си помислите, че вълк с размерите на моя може да скъса един заешки капан с лекота. Ама този въобще не беше заешки. Около него вунеше на Ловци на Сенки. Беше изработен от сребро и адски здрав. Кожата ми гореше и ако не бях толкова ядосана на себе си, сигурно щях да скимтя от болка.
Уж бях много нащрек пък в такъв капан да попадна! Уф!
" Аз нали те предупредих, че мястото гъмжи от капани? " сопна ми се Данте.
От както бях заседнала той само мрънкаше. Как ме бил предупредил...как съм била невнимателна...
Бях забравила колко може да е досаден.
Листата на дърветата се разшумяха много. Първоначално реших, че е някаква птица, а после катерица.
Но не беше.
Пред мен тупна една много добре позната фигура. С черна, къдрава коса, вързана на опашка и ментово-зелени очи. С лък на рамо и огромна усмивка.
Ана-Ива стоеше пред мен, хилейки се като идиот. Не знаех защо се усмихваше така. Може би се радваше да ме види? Може би, защото е хванала демон-вълк?
- Хейрън! - изписка тя. Първото твърдение ще да е.
Метнах с опашка, защото все още висях с главата надолу. Ана-Ива изглежда не забеляза, но от друга страна, лицето ѝ стана сериозно и твърдо. Всяка емоция от него изчезна, заместена с маска на безразличие. Сякаш не ме познаваше въобще и бях поредния вълк, достатъчно глупав да се хване в един от клапаните на Децата на Светлината.
- Какво правиш тук? - попита ме студено и се огледа, сякаш някои я наблюдаваше.
Не знаех как да и отговоря. Спомнях си как в часовете ни по История на Върколаците бяха казали, че един вълк може да комуникира само със себеподобните си, когато е във вълча форма. Той може да изпраща образи, мисли и чувства по тази линия и никой друг освен избрания от тях не можеше да ги види. Това правеше върколаците специални. Дори в човешка форма, ако някой е от твоята глутница ( или под твоя закрила ) може да комуникирате. Дори в човешка форма.
Ана-Ива не отговаряше на нито едно от тези. Вярно, че като бяхме в училище я "пазих", но на нея не и трябваше. Тя беше почти напълно трениран Ловец на Сенки. По-силна от мен или, който и да е друг малд върколак.
- Чакай. - каза тя и натисна някакъв бутон в ствола на дървото.
Въжето бавно ме спусна надолу и се откачи от задната ми лапа. Там имаше изгорено петно.
- Защо не се преобразиш? - попита ме тя и започна да прави нещо на капана. Сигурно го презареждаше...
Тръгнах глава и опитах да го направя. Костите ми се напрегнаха, готови да се счупят. Даже се чу и един пукот, но без успех. Ядосано седнах на земята и опитах отново. Отново се чу пукота на счупена кост, но нито усетих, нито видях нещо да се случва. Все още бях във вълчата си форма.
" Тялото ти отхвърля трансформация. " услужливо уточни Данте.