Нощта на възкресението

18 - Mission?

Намирах се върху една скала. Под себе си можех да чуя виковете на много хора. Сякаш ги измъчваха. Несъзнателно се усмихнах, този звук ми беше странно приятен. Светлината беше много странна, биеща на оранжево, но беше светло и виждах всичко.
Изправих се от камъка, на който бях седнала и огледах мястото по-подробно. От два дървени кола, на чийто връх се извисяваше огън, стояха някакви кучета направени от камък. Техните очи светеха с оранжев пламък, но те стояха мирни. Някак си знаех, че няма да ме наранят, но никога не можеш да бъдеш твърде предпазлив.
Обърнах им гръб, като насочих слухът си към тях, докато огледах остатъка от мястото, където се намирах. От местоположението, където стоях в момента не можех да видя какво се случва под скалата, за това с малки стъпки се приближих до там. Щом погледнах очите ми се разшириха и моментално знаех къде се намирам. Отдолу имаше хора, които биваха измъчвани от мъже, който бяха голи, освен около кръста, и имаха рога и символи по целите си тела. Дяволи.
Някои хора бяха разпъвани, докато костите им не се чупеха напълно и те изпадаха в безсъзнание, други ги биеха с камшик, трети биваха пребивани и после наръгвани многократно с всякакви оръжия, но раните винаги зарастваха. Повечето с такъв тъп измъчване бяха мъже, които бяха чисто голи, а жените ги изнасилваха многократно. Имаше още много типове измъчване, но не желая да споделям повече детайли, защото мисля, че ще повърна. Това беше Ада, царството на Хадес.
- Отне ти доста време да го осъзнаеш, не мислиш ли? - попита ме глас зад мен и се обърнах.
Пред мен стоеше мъж на средна възраст с гарваново-черна коса и студени сини очи. Приличаше на Дрек до някаква степен, но докато при Дрек имаше някакъв остатък от живот в тези нямаше и капка. Мъжа имаше къдрава коса, но това не проваляше да се видят рогата му. Носеше обикновенни черни дънки и тениска, но имаше камшик и кама около колана на дънките си, което издаваше, че не е обикновен човек. Носеше странни обувки , чийто тип не знаех, но можех да видя, че той има оръжия и там.
- Приключи ли с огледа? - той ме попита и аз го погледнах право в очите.
- Какво правя тук? - попитах обратно със студен тон, забравяйки че той е Бога на подземното царство и може да ме убие само с махане на ръката си. Като се замисля трябва да я карам леко, но не вярвам да ме нарани в съня ми. Въпреки това нищо не се знае...
От Хадес се изтръгна гръмогласен смях и ако не беше господаря тук бих го цапардосала.
- Ти сама дойде при мен. - той каза със студен тон, точно като моя.
- Направих ли го? - прошепнах, учудена от това.
Мозъка ми започна да превърта начини как това се е случило, припомняйки ми разни случки от книги, който бях чела преди, но нищо не ми се връзваше. В никоя книга не бе написано за върколак, който някак се озовава пред господаря на мрака.
- При мен идват същества само за две неща Хейрън. - той ми каза, изкарвайки ме от мислите ми. - Едното е защото са умрели. Знаеш ли какво е другото? - той попита, приближавайки се до мен. Не смеех да мърда, знаейки че ако го направя най-вероятно щях да съм мъртва.
Замислих се над въпроса му. Защо някой друг би отишъл при Хадес освен ако не е мъртав? Първото ми предположение беше, че е, защото искат прошка, но това беше, когато са умрели, така че технически това отпадаше. Второто ми предложение беше, че е, защото искат по-висок ранк, ако говорим за демоните и дяволите му, но той не класифицира за какви същества говорим, за това отхвърлих това като вариант също. А какво ако...
- Идват ако искат нещо от теб. Да им върнеш нещо тяхно. - казах смело, но вътрешно бях притеснена, че това не е верният отговор. Знаех, че щеше да е ако бяхме в някоя книга на Рик Риърдън, но това не беше книга.
- А ти какво искаш от мен? - Хадес се оказа за секунди пред мен, придържайки брадичката ми с големите си нокти.
Тогава осъзнах защо бях тук.
- Данте. - казах безизразно.
- Тогава ела и си го вземи. - той изръмжа и изпаднах в черната бездна, наречена Тартар.